четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Спомени от лятото - торта Пламък и яз. Искър

Мина наистина много време от последната ми публикация. Не че не съм майсторила сладкиши, напротив. Може би нямах нищо за казване... или всичко, което исках да кажа не беше свързано с кулинарията... Така или иначе отново съм тук и смятам, че няма по-добро време от разгара на есента, за да си припомня с носталгия за летните пътешествия и топли дни :)

Тортата Пламък беше специално за рождения ден на моя свекър, който отпразнувахме в семеен кръг в хижа на яз. Искър. Тортата беше измайсторена за две вечери по късни доби (по тази причина нямам и особено хубави снимки) и преживя около 80 километрово пътешествие на коленете ми в юлската жега :)


Торта Пламък

Продукти за 3 блата:
  • 12 яйца
  • 1 и 1/2 ч.ч. захар
  • 3/4 ч.ч. брашно
  • 4 и 1/2 с.л. какао
  • 1 и 1/2 ч.ч. прясно мляко
За всеки от блатовете се разбиват по 4 яйца и половин чаша захар на висока скорост. Обемът на сместа набъбва значително с разбиването. Към нея внимателно на по-ниска скорост се прибавя 1/4 чаша брашно и лъжица и половина какао. Пекох и трите блата по отделно в предварително загрята фурна. Сиропират се с по половин чаша прясно мляко - при готовата торта това само придава повече сочност и не се усеща като сиропиран блат.

Маслено-яйчен крем за блатовете:
  • 4 яйца
  • 250 гр. захар
  • 250 гр. масло
  • ванилия
Яйцата и захарта се разбиват съвсем леко с тел и се поставят на водна баня. Сместа се бърка непрекъснато до сгъстяване. Отнема доста време и търпение (поне 25 минути), като целта е да се постигне гъстотата на боза например. Оставя се на страни, за да се охлади. Междувременно се разбиват маслото и ванилията до кремообразна консистенция. Към него се добавя охладената яйчена смес. На пръв поглед общата консистенция е доста рядка, но след известно време на разбиване се сгъстява, както и допълнително след охлаждане.
Нямах ни най-малка представа, че съществува такава технология за крем, но определено се оказа доста сполучлива :) Оставих го да престои през нощта и го нанесох върху блатовете на следващата вечер.

Белтъчна смес за пламъците:
  • 5 белтъка
  • 1 и 1/2 ч.ч. захар
Белтъците се разбиват на сняг с 1 чаша захар. Останалата половин чаша захар се карамелизира с малко вода. Тук идва забавната част - карамелът трябва да се прибави към белтъците на тънка струя при непрекъснато бъркане. По указания след това общата смес трябва да се разбива още около 10 минути, за да могат от нея да се оформят стабилни пламъци.

А какво стана на практика? :) Реших, че ще продължа да прибавям карамелът към белтъците в домашния робот, който е с пластмасова купа и капак. Поради силното въртене на приставката за миксиране, доста от карамелът опръска стените и капака на робота, но не видях нищо притеснително в това. След около минута реших да отворя капака, за да проверя още колко разбиване е необходимо. И за мое голямо учудване, капакът беше залепнал за стените и жлебовете, по които да се завърти и извади бяха абсолютно запечатани от карамела :) Естествено прекратих преждевременно всякакво разбиване с надеждата карамелът да е още топъл и лесно да поддаде, но уви. Борбата, в която се включи и съпругът ми, продължи около 15 минути (вече към 12 през нощта) и премина през клатене, почукване, заливане с топла вода, малко викове и приключи с успешно отворен капак и закана към мен "И никога повече никакъв карамел в този робот" :)
Не се получиха стабилни върхове, защото нямаше как да си довърша разбиването, но поне до някаква степен постигнах търсения ефект :) Сместа беше достатъчна, за да покрие тортата, а пламъците се оформят с лъжица например.



Финалният резултат беше една уникално вкусна торта, с карамелена нотка за завършек. Определено не ни се наложи да се стараем особено, за да я приключим на място и да не я връщаме до София :)



Снимките са полеви (а и нямам никакви в разрязан формат), но тортата Пламък си заслужава :)
Колкото до язовира - стори ми се направо неземно място. Още помня спокойствието, което ме обземаше всеки път, когато седна на пейката до къщата и загледам гладката водна повърхност... Великолепно място, подсладено от великолепна торта ;)