четвъртък, 25 април 2013 г.

Сладко и солено


Идеята за сладкиш с фъстъчено масло се зароди от присъствието в къщи на една купичка фъстъци. Много обичам фъстъци, но въпреки това никога не бях опитвала фъстъчено масло - винаги ми се е струвало като нещо, което задължително ще си купя, но следващия път.

Някъде попаднах на рецепта за домашно фъстъчено масло и се учудих колко лесно се прави. Единственото, което ви е необходимо е блендер, а аз тъкмо се чудех какво да приготвя с моя.

Домашно фъстъчено масло
  • около 250 гр. печени фъстъци
  • 1 с.л. олио
  • щипка сол
  • щипка захар
Можете да си вземете сурови фъстъци и да ги опечете вкъщи, но аз си взех едри печени. Частта с беленето е малко неприятна и за следващия път ще потърся директно белени фъстъци :) Подготвените ядки се слагат в блендер, обработват се за кратко и се добавя олиото и подправките. Солта може и да е повече от една щипка. След още обработка в блендера, сместа става доста гъста и все по-гладка, а миризмата на фъстъци във въздуха е неустоима. Според личните предпочитания може да се оставят по-едри парченца или всичко да се смели до паста.

От тези количества се получи една непълна чаена чаша фъстъчено масло. След като установих, че ми е малко странно за ядене просто така (много е вкусно, но малко тежко), реших че мога да го оползотворя в сладкиш. Рецептата взаимствах от сайта на Martha Stewart.

Брауни с фъстъчено масло

Брауни смес:
  • 125 гр. масло
  • 1 блокче (80 гр.) черен шоколад
  • 1 блокче (80 гр.) млечен шоколад
  • 2/3 ч.ч. брашно
  • 1/2 ч.л. бакпулвер
  • 1/4 ч.л. сол
  • 3/4 ч.ч. захар
  • 3 големи яйца
  • 2 ванилии или ванилова есенция
Фъстъчена смес:
  • 4 с.л. масло, разтопено
  • 1/2 ч.ч. пудра захар
  • 3/4 ч.ч. фъстъчено масло
  • 1/4 ч.л. сол
  • 1 ванилия
За брауни сместа в огнеупорен съд на водна баня се разтапят шоколада и маслото. Когато се смесят напълно се оставят настрани, за да се охладят леко. В отделен съд се смесват сухите съставки - брашно, бакпулвер, сол и ванилия. Захарта и шоколадовата смес се разбиват с миксер докато захарта се разтопи. Прибавят се яйцата и когато сместа стане гладка, постепенно се добавят сухите съставки.


За фъстъчената смес маслото се разтапя на водна баня или в микровълнова. Всички съставки се разбиват заедно с миксер до гладка смес.



Тавата се подготвя с хартия за печене, фурната се включва, за да загрее. В тавата се изсипва около една трета от брауни сместа и се разпределя равномерно. От горе с лъжица се изсипват порции от фъстъчената смес (но не цялата). Над тях се разпределя остатъка от брауни сместа, а най-отгоре - остатъка от фъстъчената. Целта е да се оформят спирали или друг вид шарка с фъстъчената смес. Имайте в предвид да не оставяте много от нея за отгоре - аз оставих прекалено много и след печенето шарките не си личаха.


Пече се в предварително загрята фурна. При мен времето за печене на различните смеси се оказа доста различно - няма как да разбера дали по принцип е така или с купено фъстъчено масло ще бъде по-различно. Брауни сместа се изпече доста по-бързо и трябваше да пека доста време с фолио върху тавата, за да не стане на въглен. Но усетих на време и спасих положението :)

А вкусът.... много силно шоколадов, примесен с отчетливи солени нотки... направо нямам думи. Не вярвах, че смесица от сладко и солено може да ми хареса и то толкова много! Занесохме сладкиша на един рожден ден и също обра овациите. Само съжалихме, че няма да можем да изядем по още едно парче на следващата сутрин с чаша топло кафе, но това може само да е стимул за следващо печене :)


петък, 19 април 2013 г.

Юбилей


Всеки рожден ден е своеобразно събитие, но когато става дума за юбилей, той става още по-специален. А тези дни наближава юбилеят на моята свекърва. Няма да изпадам в описания на отношенията ни снаха - свекърва, само ще кажа, че до момента те нямат нищо общо с вицовете и поговорките по темата :)

Останах изключително приятно изненадана, когато самата тя предложи да направя декорирани сладки за служебния й празник :) След няколко часа на еуфория и трескаво обмисляне на идеи осъзнах, че всъщност съм нагазила в дълбоки води. Трябваше да направя не 4-5, а 30 курабийки, при това еднакви и то не за рода или приятели, а за нейните колежки

След много кратък пристъп на паника, приех факта, че вече съм се съгласила и че това е доста добра възможност за мен да покажа на какво съм способна. Запретнах ръкави, разменихме няколко мейла с идеи и свекърва и снаха стигнаха до обща концепция.

Ден 1-ви. Събота, съпругът ми е на работа и мога цял ден да се отдам на печене. Забъркала съм двойна доза тесто, което ме чака в хладилника. Оставям го малко да се размекне и хващам точилката. Колкото и да е странно, вместо нормален резец за курабийки използвах капака на кутия за масло. Никъде не намерих достатъчно големи кътъри - исках курабийките да са по-големи, за да мога да имам повече пространство за работа. И така, взех половината тесто, разточих го и от него станаха.... 4 курабии. Ужас?! Вече бях започнала да си представям как ще ми трябват 10 дози тесто за всички 30 сладки. В крайна сметка от първата двойна доза излязоха 19 сладки, направих още една двойна и общо станаха 38. Започнах да дишам по-спокойно, щях да имам и резерви в случай на някоя изгоряла, счупена и т.н. Преди печене оставях всяка тава за малко в хладилника, уж за да не бухват много и да не губят формата си. Бележка за следващия път - трябва да се оставят във фризера; хладилника не върши перфектна работа.


Ден 2-ри (или по-скоро вечер). Днес правя тортите. Исках фонът и тортата да бъдат на едно равнище, затова трябваше тората да бъде първа. Направих хартиен шаблон, в който изрязах формата на тортата. Върху всяка курабийка направих 8 дупки по този шаблон - осемте ъгъла на тортата. Направих една доза роял айсинг, средна консистенция, за да става за очертаване и запълване, която разделих на три части - тъмно лилаво, междинен нюанс и бледо лилаво. Самата торта беше "a piece of cake" както се казва - просто свързване на точки и запълване на вътрешността на образувания от тях правоъгълник :)



Ден 3-ти, вечерта. Време е за белия фон. Имах силната надежда, че две дози роял айсинг ще ми стигнат за всички сладки. Понякога съм необоснован оптимист :) Първата пречка (обикновено броя пречки е право пропорционален на степента на бързане) беше, че не уцелих консистенцията на айсинга. В стремежа си да не стане прекалено течен и да се разлива извън сладката, го направих много гъст. Трябваше да изпразня целия напълнен пош, да разредя айсинга и да го напълня в нов, сух пош. Сцената се разиграва към 23.30 след излизане на пица с приятели. Осъзнавам, че моята двойна доза няма да ми стигне до никъде (пречка номер две) - все пак сладките са доста големи и поемат много айсинг. Кратък размисъл дали да направя втора доза и да ги довърша същата вечер (което ще ми отнеме още поне 2 часа) или да ги зарежа до следващата вечер и така да загубя цял ден докато ги чакам да съхнат. Решавам, че ще правя втора двойна доза. Кой да предположи, че в хладилника имам само едно яйце (пречка номер три), а едно яйце означава една доза. Отново размисъл - решавам да ги оставя за утре.



Ден 4-ти, вечерта. Довършвам втората половина от фона. Вече е лесно, движенията са отработени. Дори ми остава достатъчно време да започна работа по надписите. Бях много притеснена дали ще мога да изпиша името както трябва, но стана много по-лесно, от колкото очаквах. Бях набрала скорост, но за съжаление нямаше как да надпиша втората половина сладки, чиито фон правих същата вечер, защото не исках надписа да се разлива във фона.



Ден 5-ти, сутринта. Ставам около 15 минути по-рано и довършвам надписите, които ми бяха останали от предната вечер. Когато оставя нещо недовършено, мисълта за него не спира да ме човърка. Тръгвам спокойна за работа :)

Ден 5-ти, вечерта. Правя ярко жълто и съвсем малко оранжево за свещичките. Много ме радва контраста между лилаво и жълто - страхотна комбинация. Госпожата много обича лилаво, а жълтото придава невероятен блясък към картината. Наистина съм доволна от резултата. Направих три различни дизайна на торта - дори не мога да си избера фаворит, и трите ми харесват много. Много съм доволна от крайния резултат - станаха много свежи и празнични :)




В момента остава да бъдат опаковани и представени на самото събитие. Наистина се надявам да останат като красив спомен на колежките й и да донесат много положителни емоции и ведрина на празника!


понеделник, 15 април 2013 г.

Посветена


Първата ми торта. От много време искам да направя торта и винаги нещо ме е спирало. Нямам ринг, как ще разрежа блатовете, как да нанеса глазурата, отнема много време, сигурно е много сложно... с една дума оправдания.

Мисля, че е излишно да казвам, колко много обичам сладко. Винаги е било така. От малка знаех, че всичко сладко вкъщи трябва да бъде пазено далеч от мен. Мисля, че по това винаги съм си приличала с дядо. Той беше много добър и спокоен човек и винаги около него имаше кутия с вафли, пликче с бонбони и всякакви други дребни удоволствия.

Затова когато преди около 3 седмици той ми се присъни и ми спомена за торта, веднага разбрах, че вече нямам нужда от оправдания. Тази торта ще бъде посветена на него.

Рецептата взаимствах от блога на Дани - стори ми се сравнително лесна и доста обещаваща.

Продукти за блата:
  • 9 с.л. неподсладено какао
  • 1 1/2 ч.ч. брашно
  • 1/2 ч.л. сол
  • 1 ч.л. сода
  • 1/4 ч.л. бакпулвер
  • 120 г масло, стайна температура
  • 1 1/2 ч.ч. кристална захар
  • 2 яйца, стайна температура
  • 1 ч.ч. прясно мляко
Продукти за  крема:
  • 200 гр. натурален или млечен шоколад, начупен на парчета
  • 1/2 ч.ч. вода (или сметана)
  • 120 гр. масло
За блата се разбиват заедно маслото и захарта до кремообразна смес. Аз използвам кухненски робот и първоначално разбивам само маслото с приставката за пасиране/рязане. Когато омекне достатъчно, към него прибавям захарта и слагам миксиращата приставка. Двете яйца се разбиват едно след друго до хомогенна смес.

Отделно се смесват сухите съставки - какао, брашно, сол, сода и бакплувер. Половината от тях се прибавят към яйчената смес, разбива се и се добавя половината прясно мляко. В посочената рецепта има кафе, но аз предпочетох да запазя силно шоколадовия вкус и да не го разфокусирам с добавки. След като се смесят добре, се добавя останалата суха смес и прясното мляко.

И до момента нямам ринг, затова "опаковах" една тавичка с готварска хартия, разделих сместа на две и пекох двата блата по отделно. Така си спестих и разрязването им след това, но пък рискувах да станат леко различни по форма и размер.


Блатовете се пекат в загрята фурна и по стар навик се проверяват с клечка. Добре е да се извадят от формата и да изстиват на решетка, за да не задържат влага.

За крема се разтопява шоколад на водна баня и към него се прибавя водата. До колкото знам никак не е препоръчително да се смесват шоколад и вода, но и по други поводи ми се е налагало и няма нищо страшно. С малко бъркане се смесват перфектно. Накрая се добавя маслото и се бърка докато и то не се разтопи и не се смеси с останалите съставки. В началото сместа изглеждаше доста подозрително и реших, че явно по-скоро ще я разлея върху блатовете, от колкото да я мажа... в крайна сметка се стегна след около 2 часа престой.

Сглобяването е лесно - блат, крем, блат, крем. Бях много притеснена, че кремът няма да бъде достатъчен, но всъщност ми стигна точно. Различията и несъвършенствата в блатовете се прикриват много добре с крема. За следващия път ще си имам на ум да направя поне доза и половина крем, защото е много вкусен и би било добре да има повече по тортата.

Заглаждането на глазурата може да стане с нож, сладкарска шпатула или в моя случай - лъжица. "Рошавото" покритие е търсен ефект - небрежна, но стилна.


Получи се страшно вкусна торта - явно името Devil's Food Cake не е случайно. Навярно и емоцията е имала голямо влияние върху възприятията ми. Цялата торта беше забъркана с много мили спомени, вкусни като шоколада в нея и малко тъга, леко нагарчаща като какао. Надявам се някак да е разбрал, че съм му направила торта... мисля, че щеше много да му хареса...

петък, 12 април 2013 г.

Подарено с любов

Fast forward to present days. Предишните ми два поста описват сватбените ми творения от преди повече от 6 месеца. Сега бързо се пренасям в по-близки дни, за да разкажа за още една сватба. Нашите страхотни кумове се решиха да се бракуват след 12 години заедно :) Двамата са големи сладури и много ги обичаме и нямаше как да им дадем просто едно пликче с подарък и картичка. 
 
За периода между двете сватби много се запалих по декорирането на сладки. Натъкнах се на много блогове, предимно чуждестранни, в които сладките се украсяват само с роял айсинг. Той може да е с различна консистенция, в зависимост от това дали е необходим за изрисуване на детайли или запълване на фон, но и в двата случая когато изсъхне, става доста твърдо покритие, гладко, матирано и прекрасно :) Да не говорим, че приготвянето му в домашни условия става значително по-бързо и лесно, за разлика от фондана.

Да се върна на кумовете ни – хрумна ми, че може пожеланията ни към тях да бъдат под формата на декорирани сладки. Добре, че съпругът ми успя да ме възпре да не правя 13-15 различни вида курабийки, защото щеше да бъде непосилна задача. Спряхме се на 5 различни вида и запретнах ръкави.

В някой от следващите постове ще се спра в детайли на тестото за сладките, както и рецептата за роял айсинг. Тук ще се фокусирам само върху конкретните дизайни. Взех си комплект от 8 гел оцветителя на AmeriColor – това са основните цветове и вършат чудесна работа, а и могат да се комбинират, за да се получат допълнителни. Пробвала съм и оцветител на прах, но по-лесно се работи с гел бои. Не се наложи да си купя нови резци за курабийки, защото използвах хартиени формички. Реално ми трябваха само 3-4 сладки от вид, за да имам поле за експериментиране, така че не ми беше проблем да изрежа формите с нож, следвайки картонения шаблон. За декорацията ми трябваха няколко поша за еднократна употреба – те са найлонови и без никакъв проблем се мият и се използват многократно. Използвах накрайници с номера 2 и 3. За по-детайлните надписи използвах един от пошовете с минимално отрязано връхче, защото така и не намерих накрайник номер 1.

Първо изработих къщата – с пожелание за уютен дом за новото семейство, винаги светъл и топъл.
На този етап ми беше все още трудно да правя нормални прави линии и тестовите къщички се оказаха от полза :) За тази курабийка ми трябваха доста различни цветове в много малко количество, буквално 1-2 чаени лъжички.



След това се заех с бебешкото боди – с надежда за едно (или повече) здраво човече, което да расте здраво, обичано и щастливо.
За тази курабийка имах само 2 тестови и до последно не бях уверена, че ще направя надписа както трябва. Но със съвсем леко отрязан пош и доста гъст айсинг нещата се получиха. Това ми е любимата курабийка, мисля че се получи перфектна :)



Следваща беше курабийката, с която никога да не забравят сватбения си ден и да си спомят за него всеки път, когато се запитат защо продължават да се борят. Защото тогава щастието и обичта им са били безмерни.
Тук беше ясно, че ще използвам тюркоазено – комбинация от синьо и зелено. Булката много харесва този цвят, а по-късно се оказа, че обувките й ще са такива, както и роклите на шаферките :)

 


Най-лесно се получи любовта – ярка и незабравима, ефирна като дантела, но и също толкова здрава и винаги подкрепяща ги.
Бях чела, че червения цвят се получава по-трудно от останалите, също и че цветовете потъмняват малко с времето и след нанасянето на курабийката. Беше много странно, защото сложих огромни количества червена боя, бърках, слагах още и въпреки това бях по-близо до розовото, от колкото до червеното. В някакъв момент зарязах купичката с айсинг за 2 минути, докато свърша нещо друго и когато се обърнах – чакаше ме перфектният червен цвят. Получиха се страхотни дантели, наистина с лекота.





Последна беше курабийката, на която да е есенцията, а и която да показва все пак от кой е подаръка. Много дълго време мислихме какъв точно да е надписа. Съпругът ми се сети за този – все пак при кумовете ни е повече от доказано, че двойката може да издържи на много, стига да се обича достатъчно. В долния ъгъл са инициалните на имената ни, за да не сме анонимни :) А цветчетата са постигнати с айсинг, леко размазан с четка за рисуване.



А ето го и крайния резултат, опакован в кутия в деня на сватбата.
 





Аз лично съм много щастлива как се получиха – надявам се, че този подарък предава поне малко от всички хубави неща, които желаем на новото семейство и обичта, която изпитваме към тях :)

неделя, 7 април 2013 г.

Булки и младоженци

След като подготвих 88 сладки във формата на сърце, дойде време да започна да ги украсявам.

Първо започнах с 44 булки, които се оказаха сравнително лесни. Роклите им са направени от бял фондан, изрязан със същата сърцевидна формичка. За всяка рокля трябваше да изрежа едно сърце и още едно малко под него, за да оформя бюстието. Работих с готов фондан, както и при младоженците.

Не зная дали при домашния фондан е същото, но при готовия никак не ми хареса колко лесно изсъхва. Налагаше ми се да работя по не повече от три булки едновременно, за да може фонданът все още да става за обработване. Използвах царевично нишесте за разточването на фондана. Доколкото знам може да се използва и пудра захар, но тя в повечето случаи не е достатъчно фина.

За слепване на фондана със самите курабийки си забърках смес от масло и пудра захар. Нанасях я на много тънък слой с четка върху курабийката и отгоре лепвах фондана. Не трябва да се слага много, за да не излиза по краищата докато се заглажда фондана. Някои от орнаментите по роклите направих с клечка за шишче :) Други - с роял айсинг. По това време нямах пош или накрайници за айсинга и използвах малки пликчета с дупка в единия край :)

Като финален щрих добавих сладкарски брокат за малко блясък :) А ето и крайния резултат:




След като бързо приключих с булките (мисля, че за 3 вечери бяха готови), подхванах младоженците, също 44 на брой. Знаех, че ще са по-сложни, но не предполагах, че ще са чак толкова сложни :)

Първо се снабдих с картонче, по което изрязвах ризата от бял фондан. След това с формичка сърце изрязвах бъдещото сако. От него, с помощта на същото картонче махах "ненужната" част, която разрязана на две по дължина се превръщаше в ревери на сакото. Папионките са малки правоъгълници, пристиснати в средата с две клечки за шишчета. Всеки детайл трябваше самостоятелно да се залепи за курабийката, което допълнително удължи работата. Освен това установих, че с цветен фондан се работи още по-трудно. Не само, че съхне също толкова бързо, но и не може да се използва кой знае колко нишесте за разточването, защото губи цвета си.



Като цяло по младоженците работих около 5-6 вечери, което в крайна сметка остави само 2 вечери за опаковане. Бяхме подбрали различни мисли и цитати за брака и любовта, които разпечатахме и завързахме към пликчето на всяка курабийка. В тази част моят младоженец ми беше от изключителна помощ :)


Крайният резултат беше страхотен и определено си струваше нервите и работата до късно всяка вечер. Получиха се прекрасни булки и младоженци.... почти колкото нас :)



 Гостите бяха очаровани, някои и много изненадани, че са направени от нас. А повечето деца установиха, че сладките са и много вкусни ;)

четвъртък, 4 април 2013 г.

Всичко започна с една сватба

А сватбата беше моята :)
Бях решена, че ще я организирам по възможно най-всеотдайния начин. Исках да имам личен принос във всичко и затова собственоръчно изработих поканите и тейбъл картичките (с помощта на експертното мнение на бъдещия съпруг, разбира се). Освен това бях много вдъхновена от сватбените подаръчета представени в Cooks and Bakes и от момента в който ги видях реших, че и за нашата сватба ще има такива за гостите. И тъй като съм достатъчно голям инат, сметнах, че няма да се правят от сладкарска къща, а от мен… какво толкова?! Само около 80 курабийки, половината украсени като булка, другата половина като младоженец, нищо работа :)

Вероятно тук е момента да отбележа, че до тогава не бях опекла нито една курабийка през живота си. Изобщо не коментирам, че нямах никакви формички, никакви инструменти, не бях дори пипала фондан. Около месец преди сватбата трескаво се заех да ровя в блогове, да търся информация, рецепти, сладкарски магазини… всички тези неща, които се предполага, че човек знае доста време преди да се захване със сватбени сладки.

За медените сладки адаптирах рецепта от тази публикация на Кали:

Необходими продукти:
  • 2 яйца
  • 1 ч.ч. захар
  • 1 к.ч. течен мед
  • 1 ч.ч. олио
  • 1 пакетче бакпулвер
  • Канела - количеството е според вкусовите предпочитания
  • Брашно - колкото поеме за достигане на нелепкаво тесто

Ако медът е захаросан, може да се затопли в микровълнова, за да се втечни. Течният мед и захарта се загряват в метален съд на котлон като непрекъснато се разбъркват, докато захарта не се разтопи. Прибавя се целият бакпулвер с канелата и отново се разбърква, като сместа става леко пенеста. Оставя се да се охлади като междувременно се разбърква постоянно, за да не се втвърди. Яйцата се добавят едно по едно, след това и олиото, като аз лично предпочитам да разбърквам сместа на ръка, така ми е по-лесно. Брашното се добавя последно, на малки порции, като също предпочитам да го бъркам (по-късно меся) на ръка. Накрая се получава меко, нелепнещо и мазно тесто. Хубаво е да престои за малко в хладилник преди да се разточва. Не обичам да ми посочват колко време се пече нещо и на какви градуси – зная, че много зависи от самата фурна и предпочитанията. Тези сладки се пекат малко, само докато съвсем леко променят цвета си. Когато се извадят, ще изглеждат меки и недопечени, но след като се охладят за десетина минути стават перфектни.

Две седмици преди сватбата, посветих една цяла събота на печене. Общо 11 тави, приблизително 130 сладки, невероятен мирис в целия апартамент и голяма доза умора... След равносметката, остана една чиния с „годни” за украсяване курабийки и една с тези, които ставаха само за ядене.




Спирам темата до тук, за да разкажа в следващия си пост какво сътворих въоръжена с формички, бял, червен и черен фондан, сладкарски брокат и малко роял айсинг :)