За периода между двете
сватби много се запалих по декорирането на сладки. Натъкнах се на много блогове,
предимно чуждестранни, в които сладките се украсяват само с роял айсинг. Той
може да е с различна консистенция, в зависимост от това дали е необходим за
изрисуване на детайли или запълване на фон, но и в двата случая когато изсъхне,
става доста твърдо покритие, гладко, матирано и прекрасно :) Да не говорим, че приготвянето му в домашни
условия става значително по-бързо и лесно, за разлика от фондана.
Да се върна на кумовете
ни – хрумна ми, че може пожеланията ни към тях да бъдат под формата на декорирани
сладки. Добре, че съпругът ми успя да ме възпре да не правя 13-15 различни вида
курабийки, защото щеше да бъде непосилна задача. Спряхме се на 5 различни вида
и запретнах ръкави.
В някой от следващите
постове ще се спра в детайли на тестото за сладките, както и рецептата за роял
айсинг. Тук ще се фокусирам само върху конкретните дизайни. Взех си комплект от
8 гел оцветителя на AmeriColor – това са основните цветове и вършат чудесна работа,
а и могат да се комбинират, за да се получат допълнителни. Пробвала съм и
оцветител на прах, но по-лесно се работи с гел бои. Не се наложи да си купя
нови резци за курабийки, защото използвах хартиени формички. Реално ми трябваха
само 3-4 сладки от вид, за да имам поле за експериментиране, така че не ми беше
проблем да изрежа формите с нож, следвайки картонения шаблон. За декорацията ми
трябваха няколко поша за еднократна употреба – те са найлонови и без никакъв
проблем се мият и се използват многократно. Използвах накрайници с номера 2 и
3. За по-детайлните надписи използвах един от пошовете с минимално отрязано
връхче, защото така и не намерих накрайник номер 1.
Първо изработих къщата –
с пожелание за уютен дом за новото семейство, винаги светъл и топъл.
На този етап ми беше все
още трудно да правя нормални прави линии и тестовите къщички се оказаха от
полза :) За тази курабийка ми трябваха доста различни
цветове в много малко количество, буквално 1-2 чаени лъжички.
След това се заех с
бебешкото боди – с надежда за едно (или повече) здраво човече, което да расте
здраво, обичано и щастливо.
За тази курабийка имах
само 2 тестови и до последно не бях уверена, че ще направя надписа както
трябва. Но със съвсем леко отрязан пош и доста гъст айсинг нещата се получиха.
Това ми е любимата курабийка, мисля че се получи перфектна :)
Следваща беше
курабийката, с която никога да не забравят сватбения си ден и да си спомят за
него всеки път, когато се запитат защо продължават да се борят. Защото тогава
щастието и обичта им са били безмерни.
Тук беше ясно, че ще
използвам тюркоазено – комбинация от синьо и зелено. Булката много харесва този
цвят, а по-късно се оказа, че обувките й ще са такива, както и роклите на
шаферките :)
Най-лесно се получи
любовта – ярка и незабравима, ефирна като дантела, но и също толкова здрава и винаги
подкрепяща ги.
Бях чела, че червения
цвят се получава по-трудно от останалите, също и че цветовете потъмняват малко
с времето и след нанасянето на курабийката. Беше много странно, защото сложих
огромни количества червена боя, бърках, слагах още и въпреки това бях по-близо
до розовото, от колкото до червеното. В някакъв момент зарязах купичката с
айсинг за 2 минути, докато свърша нещо друго и когато се обърнах – чакаше ме
перфектният червен цвят. Получиха се страхотни дантели, наистина с лекота.
Последна беше
курабийката, на която да е есенцията, а и която да показва все пак от кой е
подаръка. Много дълго време мислихме какъв точно да е надписа. Съпругът ми се
сети за този – все пак при кумовете ни е повече от доказано, че двойката може
да издържи на много, стига да се обича достатъчно. В долния ъгъл са инициалните
на имената ни, за да не сме анонимни :) А цветчетата са постигнати с айсинг, леко размазан с четка за рисуване.
А ето го и крайния резултат, опакован в кутия в деня на сватбата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар