вторник, 18 юни 2013 г.

Весело, шарено, щастливо


Как се украсяват сладки за мъж? А как се украсяват сладки за рождения ден на твоя любим? Трудна задачка :)

Доста се порових в интернет и най-интересният дизайн за мъж, който намерих, бяха мустаци... Много забавно, няма що?! Затова потърсих друга отправна точка :)

Искам любимият ми мъж да бъде най-вече щастлив - искрено и неподправено! Да има силата и позитивизма да се усмихва на всяка трудност и така да я побеждава! Да вижда всеки ден пъстротата на живота и да й се радва от сърце!

И в този ред на мисли, ми остана само да измисля как тези пожелания се комбинират в дизайн за сладки :) Отговорът е лесен - нещо много весело и много шарено :) Балони и торти, естествено!


Нали знаете как нещата се объркват право пропорционално на степента на вложеното старание? (Мисля, че току що измислих нов закон на Мърфи...) Е, и тези сладки не бяха изключение. Исках да се получат перфектни и нямаше как да мина без пречки. Днес ще се окажа с развалени продукти.... след като съм покрила с айсинг 32 сладки. Утре ще се окаже, че продуктите ми не стигат или пък имам колебания за дизайна... Но пък точно заради тези колебания направих три различни вида сладки :)

За светло сините торти по-горе започнах първо със сините блатове и след като те изсъхнаха добавих белия фон и сините точки.



Следват жълти и червени детайли. Естествено не можах да избера един вид и направих няколко :)


И разбира се за къде сме без свещички :)


За балоните и другите торти ми трябваше изцяло бял фон, за да могат останалите елементи да изпъкват повече.



За тортите - три цвята, точки и свещички :) Весело, а?


Балоните ми станаха много любими - също в три цвята с още повече точки :) Общо точките са най-малко 90 :)




А имаше и една специална сладка само за рожденика - за да му покажа, че във всеки мой жест има любов към него!


Смело мога да кажа, че на почерпката в офиса сладките са обрали всички овации :) Много ме трогна негова колежка, която ми звънна специално, за да изкаже възхищение от тях :) А още по-мило беше цветето от колегите му за сладкарката (моя милост)! Страшно много им благодаря, страхотно признание :)


Докато правих сладките се замислих колко отдавна не бях правила такива - направо ме беше страх да ги започна, да не би да съм загубила уменията си. И определено си припомних, колко голяма тръпка са ми :) Така че сега съм в очакване на следващ повод, а до тогава - ще има още няколко рецепти от този рожден ден :)

събота, 1 юни 2013 г.

Макаронени вълнения (Macarons)


Както вече се досещате, не става дума за макарони на фурна или нещо подобно, а за френските бадемови сладки макарони (macarons). И като казвам вълнения, имам в предвид, че тези сладкишчета буквално ме влудиха за няколко дни. Да, чувала съм, че се правят много трудно, но в един момент започнах да се питам кой ме би по главата, та изобщо се захванах с тях.

Всъщност всичко започна с белтъците, които ми останаха от крем питата в предишния пост. Оставих ги в хладилника и в момента, в който затварях вратата се сетих за безбройните рецепти за макарони, които съм срещала, в които белтъците трябва да са престояли поне 24 часа. Какво друго можех да направя, освен на следващия ден да си купя бадеми? :)


Някъде прочетох, че какаовите макарони са по-лесни, защото ако бъдат препечени, поне не си личи - така и така са кафяви :) Затова започнах именно с такива. Прочетох много рецепти... наистина много. Като перфектно срещнах съотношението 1 грам белтък - 1,3 грама бадемово брашно - 2,1 до 2,5 грама пудра захар. Тъй като нямам везни, приех, че един белтък тежи около 35 грама. Затова рецептата ми изглежда така:

Какаови макарони:
  • 1 белтък на стайна температура
  • 20 гр. кристална захар
  • малко оцет или лимонов сок
  • 40 гр. бадеми
  • 70 гр. пудра захар
  • 1-2 с.л. какао
Ако нямате бадемово брашно като мен, могат да се използват печени бадеми, които да се смелят в блендер. Към тях още в блендера може да се добавят пудрата захар и какаото, за да се смесят добре. След това сухата смес задължително трябва да се пресее - така макароните няма да станат на бучки, а ще имат хубава, гладка повърхност. Двойно пресяване е още по-добре :)


Белтъкът трябва да е на стайна температура и да бъде стар поне 24 часа. Престоява в хладилник като преди употреба трябва да се извади за поне 1-2 часа. Разбива се за кратко на по-ниска скорост заедно с щипка сол докато не стане на пяна. След това се прибавя оцет или лимонов сок, които помагат на белтъка да запази структурата си. Когато се образуват меки връхчета (клюмват леко при вадене на бъркалките) скоростта се засилва и бавно се добавя кристалната захар. Разбива се до образуване на лъскава смес с твърди върхове. Трябва много да се внимава да не се прекали с разбиването, защото тогава структурата се разпада и сместа се пресича. Според някои четива има значение и в какъв съд се разбиват белтъците като структурата се запазва най-добре в меден или метален съд и най-трудно в пластмасов. Аз използвах стъклена купа - по средата в класацията. Тази статия е много полезна и обръщам доста внимание на частта с белтъка, защото това е изключително важно за крайния резултат.


Когато белтъчната смес е готова, към нея на порции се прибавят бадемите, какаото и пудрата захар. Това също е важен момент - яйченият белтък никак не се радва на мазнината в бадемите. Казват, че това прави макароните толкова трудни - комбиниране на две съставки, които се мразят. Смесването става със специфична техника на бъркане, която на английски се описва като folding или сгъване. Първо се добавя само част от бадемовата смес. С дървена или силиконова шпатула се загребва белтък по стените на съда, със завъртане на шпатулата се прехвърля над бадемовата смес и се издърпва към срещуположната страна. Така бадемите се "загъват" в белтък. Постепенно двете се смесват напълно - отново има значение дали няма да се разбърква прекалено дълго. Казват, че около 30 загъвания са достатъчни - резултатът прилича на лъскава лава.


Пълни се в пош с накрайник около сантиметър - аз не ползвах накрайник, а просто отрязана торбичка. В тавата задължително се използва хартия за печене - могат от обратната страна да се начертаят кръгчета, за да може макароните да станат приблизително еднакви. След шприцоване тавата се удря няколко пъти в кухненския плот - може да сложите кърпа, защото иначе става малко шумно :) Блъскането изкарва въздуха от сместа - ще видите балончета, които се пукат по повърхността на сладките. След това е важно да ги оставите да си починат - поне 30-60 минути, което ще подсигури гладка шапчица при изпичане.


Пекат се на ниска температура - към 150 градуса, като не харесват фурната да се отваря в началото. Докато се пекат ще забележите как се надигат прословутите им "крачета" или "полички" - печенето продължава поне 10 минути или докато основата не стане стабилна (в началото на печенето поличките са по-скоро меки и леко течни) и макароните се отлепят лесно от хартията за печене.


Всичко звучи прекрасно и постижимо... а да споделя ли какво стана в действителност?

Опит номер едно. Като малка имах алергии към някои ядки - не знам дали все още имам, защото не ми се експериментира. Бадемите спадат към "лошите" ядки - не съм свикнала с миризмата и при меленето и пресяването им носът ми полудя - не му хареса толкова силна миризма на нещо, което от малък знае да не помирисва... Вслушвам се прекалено много в съвета белтъка да не се пре-разбива. Естествено не го разбивам достатъчно и цялата смес става много течна. Докато шприцовам се чудя как тези хора изобщо правят кръгчета - та то се разлива, не се шприцова?! При печенето никакви крачета не се надигат - напротив, разливат се в цялата тава. Трагедия... гледам клипчета, чета рецепти, осъзнавам грешките.

Опит номер две. Носът ми вече е свикнал с бадемовата миризма и ми е по-лесно. Разбивам белтъците по-добре и може да се каже, че наистина шприцовам сместа. Оставям я да престои около час и по това време вече бързам да я изпека. Засилвам фурната на 170 градуса - какво ти 10 минутно печене, та те са се разляли още на петата минута... пак провал.

Опит номер три. Вече нямам проблем нито с бадемите, нито с белтъка. Оставям фурната на 100 градуса и решавам, че ако трябва ще ги чакам цяла нощ да се изпекат, но този път ще стане. Също така разделих сместа на 2 части - фурната ми пече много силно в единия ъгъл и реших да сложа макароните по-далеч от него. А и така мога да имам повече опити за печене. Чакам... ехаааа, крачетата се надигат. Голяма радост :) Постепенно усилвам фурната - явно 100 градуса е много малко. Първата партида, печена първоначално на среден рафт и на по-ниски градуси не е перфектно гладка от долу - леко залепва за хартията. Втората партида обаче, печена на около 150 градуса на малко по-нисък рафт е напълно гладка от долу.


Единственият проблем е, че от вътре бяха леко кухи, а идеята е да са по-скоро меки и сочни. Все още не съм изяснила за себе си на какво се дължи това - вероятно е свързано с печенето, но за сега спирам до опит номер три. Не искам да стана макаронена откачалка :) За момента съм доволна, че изглеждат добре и може би имат добър вкус :)

Слепвам ги със смес от шоколад и масло - приблизително 1:1. Смесени са на водна баня и шприцовам след изстиване и стягане.


От смес с един белтък излязоха 18 черупки - общо 9 макарона с ширина около 4 см. След слепянето ги поръсих с какао, за да изглеждат по-ефектно :)



В продължение на няколко вечери правих снимки в различни пози и обкръжение.


Общо направих 133 снимки само в готово състояние... а може би наистина съм макаронена откачалка?! :)



В крайна сметка малко ме е яд, че така и не ги опитах. Коментарът на съпруга ми беше "Много са сладки", а татко заяви, че много вървят с уиски :)



Посрещнах с макароните не един залез, но този беше невероятен!



До следващи макаронени вълнения :)