Домашно бутер тесто и една крем пита

Идеята да направя крем пита дойде докато разглеждах един полски кулинарен блог. Там видях толкова красиви снимки на този сладкиш, че веднага реших и аз да направя. Така или иначе този десерт стои в to-do списъка ми от доста време :)

В полския блог обаче, рецептата за блатовете беше доста странна и нямаше нищо общо с бутер тесто. Съответно тръгнах да търся други рецепти - навсякъде сред съставките имаше "един пакет готово бутер тесто". А не мога ли сама да си направя?! Толкова ли е трудно? Отговорът е не, не е трудно :)

Използвах рецепта от Кулинарно в кухнята с Йоана - изключително сполучлива и много, много лесна. Тестото може да се приготви няколко дни преди употреба, а и може да се замрази за в бъдеще. А някой като мен, който има време само вечер за такива вкусотии, може да го приготвя в продължение на няколко вечери :)

Домашно бутер тесто (многолистно тесто):

• 250 гр. брашно (около 2 ч.ч. с връх)
• 1 ч.л. сол
• около 150 мл. вода
• около 200 гр. масло

Първо се смесват брашното и солта с пресяване, след това се добавя водата. Използвах малко повече вода, за да омеся хубаво, стегнато тесто. То се оставя да престои в хладилник, за да стегне и да стане по-удобно за работа. Междувременно е добре маслото също да стои в хладилник, за да не омеква.

След около 30 минути престой, тестото се разточва във формата на нещо като кръст. Това може да стане като се разточи в кръг и след това последователно се издърпват четирите края от центъра към периферията. Маслото се слага във фолио и с точилка също леко се разточва.

След това слагаме маслото в центъра на кръста (като сме сигурни, че то все още е студено) и загъваме четирите края така, че плътно да покрият маслото (като пощенски плик).

Готовият правоъгълник отново се разточва, предимно по дължина. Стремях се при ширина около една педя да докарам дължина към три педи. Когато тестото е достатъчно разточено, се сгъва на три като целта е плътно припокриване на трите части (като лист от писмо). Така се получават 3 слоя тесто, масло, тесто, като на два пъти се допират тесто с тесто и стават общо 7 слоя. Тестото се завърта така, че прегъвките да бъдат с лице към нас и отново се разточва и прегъва по същия начин - така пластовете стават 19. Хубаво е на този етап да се сложи в хладилник увито във фолио поне за половин час (или до другата вечер, ако нямате време), защото маслото доста се е размекнало.

Процедурата може да се повтори още 4-5 пъти, за да се получат над 1000 пласта и така многолистното тесто е готово. Съхранява се в хладилник или фризер докато дойде време за употреба.

За моята крем пита реших, че няма да разчитам всеки да си реже парчета, а още преди изпичането разточих тестото и го нарязах на 8 правоъгълника. Така получих блатове за 4 крем пити (или наполеонки, както предпочитате).

В началото на печенето бях готова да се разплача - тестото изглеждаше като четири подметки, потопени в масло... дори звъннах на съпруга ми да купи бутер тесто... Но след точно 3 минути подметките започнаха да се надигат и станаха най-прекрасните бутер блатове :) Това е магията на многолистното тесто - няма набухватели, а всеки отделен слой тесто се надига с помощта на маслото.  Горещо препоръчвам рецептата - много вкусно се получиха и е голямо удовлетворение да направиш нещо такова в домашни условия :)

За крема комбинирах няколко рецепти, така че ще ми е трудно да посоча източник.

Млечен крем:

• 1 литър прясно мляко
• 120 гр. брашно (1 ч.ч.)
• 4 жълтъка
• 220 гр. захар (около 1 ч.ч.)
• 2 ванилии на прах
• 1 белтък

Жълтъците се разбиват и се оставят на страна. В половината мляко се разтваря брашното и се добавят жълтъците. Другата половина мляко се слага да заври и бавно, на тънка струя към него се прибавя сместа от първата половина мляко, брашно и жълтъци. Както винаги, когато се борави с мляко на котлон, трябва да се внимава да не загори и да се бърка непрекъснато. Последни се прибавят захарта и ванилията и крема продължава да се бърка на котлона до сгъстяване. При мен това не отне повече от 10 минути, но вероятно зависи от силата на котлона.

Сместа се оставя да изстине и междувременно белтъкът се разбива на сняг с 1-2 с.л. захар. При мен в крема се получиха бучки, които разбих с миксер. Малко по-късно се бяха образували отново :) Когато изстине напълно, към сместа се добавя разбития белтък - това придава допълнителна пухкавост на крема.

Нареждат се долните четири блата в тавичка, която плътно да ги обхване, отгоре се изсипва целият крем и се слагат горните четири блата. Поръсва се щедро с пудра захар :) Така готовата "торта" престоява поне няколко часа в хладилник - за мое учудване и задоволство всякакви бучки бяха изчезнали и крема беше уникално вкусен и гладък. А при консумиране разделянето на порции става много лесно, защото блатовете са предварително нарязани.

Не мога да опиша удоволствието от крем питата - първо, че е толкова вкусна и второ, че е приготвена от мен. Има някои случаи когато сядам да опитам нещо, приготвено от мен и то е с толкова "истински" вкус, точно както трябва да бъде, че питам съпруга ми: "Ама това аз ли го направих?!" Тази крем пита е точно такъв случай :)

Да ви е сладко :)

Трио курабийки от дуо сладкарки

Събитията от днескашния пост всъщност се случиха преди почти две седмици, в деня на изборите (много съм изостанала явно с постването!). Седя си аз вкъщи, съпругът ми е на работа и аз активно почивам, цъкам разни рецепти, обработвам снимки... като цяло неделна скука. Към обяд телефонът ми зазвънява... е, не едно такова международно (както едно време на приятелите от клуб НЛО), но все пак звъни интересно :)

Оказа се приятелка, която също като мен е фен на готвенето и най-вече на приготвянето на сладки изкушения. Нейният приятел също беше неделен работник и затова тя ми отправи предложение, на което не можех да устоя - не да пием кафе (като нормални жени), а да готвим :)

Имам си файлче, в което съхранявам линкове към рецепти, които искам да приготвя. Много набързо го прехвърлих и като най-апетитно и същевременно бързо и лесно избрах курабийките с шоколадови парченца, толкова популярни сред американците като chocolate chip cookies. Рецептата, която ми изглеждаше най-удачна е от всеизвестните Allrecipes.com.

Първо обаче двете сладкарки трябваше да се снабдят с необходимите продукти. И друг път съм правила такива сладки, винаги са ставали много вкусни, но не особено добре изглеждащи. Бях си дала сметка, че това вероятно е защото на минали опити използвах само бяла захар. Кафявата, освен че има малко по-различен вкус, има и различна текстура - придава по-голяма плътност на тестото. Освен кафява захар си взехме и 2 шоколада, които да начупим в тестото - един млечен и един черен. Малко по-надолу по щанда видяхме бонбонки M&M - онези шарените, шоколадовите - защо пък да не сложим и от тях? А пък на касата приятелката ми се загледа в пакетче фъстъци... няма ли да са подходящи? И така сладките станаха трио :)

А ето и рецептата за Chocolate Chip Cookies:

• 250 гр. масло, леко размекнато
• 1 ч.ч. бяла захар
• 1 ч.ч. кафява захар (ние взехме от стандартната, в която мисля няма меласа)
• 2 яйца
• 2 пакетчета ванилия на прах
• 1 ч.л. сода за хляб
• 2 ч.л. гореща вода
• 3 ч.ч. брашно
• 1/2 ч.л. сол
• шоколадови парченца или ядки - количество по желание

Маслото се разбива с двата вида захар до кремообразна смес. Яйцата се прибавят едно по едно към маслената смес като след всяко се разбива добре. Добавя се и ванилията. Отделно содата за хляб се гаси в съвсем малко гореща вода и се прибавя към общата смес заедно със солта. Последно се прибавя брашното и се разбива до пълно смесване. След това ядките / шоколадът се добавят с бъркане - по-това време сместа е вече доста гъста. И сме готови - страшно лесно :)

В нашия случай - след прибавянето на брашното разделихме тестото на три части и към всяка добавихме различни вкусове.

Шоколад

Шоколад и фъстъци

Бонбони M&M

А ето и трите смеси

Печенето също е много лесно и бързо. От сместа се загребва със супена лъжица (но не препълнена) и се изсипва върху хартия за печене. Не си играйте да го дооформяте, защото във фурната ще се "разлее" и ще приеме доста правилна форма. Предвидете си доста разстояние между бисквитите - в голямата тава на фурната слагам само по шест, тъй като доста бухват и има опасност да се съединят.

Всяка партида се пече не повече от 10-15 минути до леко покафеняване по краищата. Когато се извадят от фурната сладките са меки, но след като изстинат се втвърдяват и стават леко хрупкави. С горните пропорции изпекохме не по-малко от 6 тави, тоест поне 36 курабийки. Естествено междувременно двете сладкарки успяха да си поговорят и похапнат, с една дума - страхотно си изкарахме :)

Така и не можах да си избера любим вкус :) Голям фен съм на тези курабийки и всички варианти много ми харесаха. Бисквитките са леко хрупкави по краищата, по-меки от вътре, захарните кристалчета се топят в устата, а различните добавки ги правят просто неочаквано добра комбинация :)

Сладките могат да стоят няколко дни без никакъв проблем. Ние естествено запазихме доста и за любимите си мъже - моят хареса най-много шоколадовите :)

Между другото днес моята кулинарна комбина има рожден ден - бъди здрава, вдъхновена и заредена с положителни емоции!!! :) А ти имаш ли си любим вкус? :)

В нюйоркски стил

Какво е първото нещо, което ви хрумва при споменаването на Ню Йорк? Голямата ябълка? Знаменитата Empire State Building? Сексът и градът? А на мен ми хрумва чийзкейк... в нюйоркски стил :)

Поразрових се и се оказа, че малки чийзкейкове са се сервирали още на първите Олимпийски игри в 1ви век пр.Хр. (по-това време известни като либум). Чак през 15ти век сладкиша се пренася в Западна Европа, а в Ню Йорк станал особено популярен през 90-те години. Естествено нюйоркчани смятат, че чийзкейкът не е чийзкейк, докато не е приготвен в Ню Йорк :) (По принцип не си падам по история, но когато е свързана с някой сладкиш нещата се променят)

Днес нюйоркски се нарича най-обикновеният чийзкейк, при който се използват само стандартните съставки без каквито и да било "интересни" добавки. Всичко необходимо се свежда до крема сирене, сметана, захар и яйца.

Когато за първи път чух за съществуването на такъв сладкиш, бях меко казано отблъсната. Как така сирене и сладко?! Това беше докато не го опитах :) Правила съм няколко пъти версия без печене, но от известно време исках да се предизвикам с печен вариант.

Честно казано, бях притеснена от голямото разнообразие на рецепти за чийзкейк. Сравнително едни и същи основни продукти, но огромна разлика в пропорциите и съпътстващите ги добавки. Реших да се доверя на рецептата на Drops of Sweetness - вероятно заради детайлните познания, които демонстрира в поста си :) Благодаря за страхотната рецепта и упътване!

Нюйоркски чийзкейк:

За блата (тава с диаметър 23см):

• 400 гр. натрошени бисквити (използвах обикновени бисквити с масло)
• 125 гр. масло

За крема:

• 625 гр. крема сирене (5 пакетчета обикновено крема сирене)
• около 220 гр. захар (1 ч.ч.)
• около 45 гр. царевично нишесте (3 с.л.)
• настъргана кора на половин лимон
• 2 ванилии
• 3 яйца
• около 100 гр. заквасена сметана

Бисквитите се натрошават на ситно - когато нямах блендер ми беше много полезно да троша бисквитите в самото пакетче, преди да е разпечатано. Може да си излееш цялото натрупано напрежение докато го блъскаш в плота и мачкаш :) Маслото се разтапя и се смесва с трохите - най-лесно ми е да използвам собствените си ръце за целта. Полученото "тесто" се разпределя равномерно в тавата за печене (по възможност ринг със закопчалка). Ако имате достатъчно е хубаво част от него да се налепи и по стените - така готовият кейк ще изглежда още по-добре.

Крема сиренето и захарта са разбиват с миксер на ниска скорост докато не се получи гладка смес. Прибавят се царевичното нишесте, кората от лимон и ванилията. Отново се разбива на ниска скорост. Яйцата се добавят едно по едно до пълно хомогенизиране. Последна се прибавя заквасената сметана, разбива се и готовата смес се прехвърля в тавата.

И тук идва деликатният момент с печенето - от това зависи дали кейка ще се напука или ще остане с гладка повърхност (макар че дори и да се напука, може да се прикрие с топинг). Пекох го на около 160-170 градуса и в първите около 20 минути не отварях фурната. След това, когато следях дали е готов, я открехвах съвсем малко. Не съм сигурна точно колко го пекох (поне 40 минути), но се следи до колко са покафеняли външните му части - дори да изглежда неопечен в центъра, след това се стяга.Чийзкейкът не обича резките промени в температурата - по тази причина се оставя във фурната за няколко часа след изпичане. След това за около час го оставих извън нея и после го прибрах в хладилник за следващия ден.

Голямата ми гордост е, че не се напука :) Повърхността му беше уникално красива - гладка, с лек загар... като слънце :)

Изваждането от тавата е много лесно - въпреки, че не я бях намазнила предварително, блатът на кейка се беше отлепил от нея. Направо не дишах докато го вадих и пренасях, за да не разваля бисквитените ръбчета :)

Гарнирах с ягодово сладко, но на мен ми беше доста вкусен и без него. При следващо приготвяне бих сложила по-малко лимоновата кора - вкусът й на моменти преобладаваше. Но го хапнахме с голямо удоволствие и за два дни бяха останали само трохички :) Определено се нарежда сред любимите ми рецепти и тепърва смятам да пробвам още вариации на тема чийзкейк.

P.S. Ако все още някой смята, че сладкиш със сирене е гадно, мога само да го посъветвам да си забърка тази прелест и пак да помисли ;)

Високи шапчици

 

В повечето случаи не съм от най-търпеливите хора (което е странно за човек, който обича да готви). Установила съм, че най-доброто средство срещу чакането и нетърпението е да се захвана с нещо друго. Затова последният път, когато ми се наложи да чакам нещо реших, че няма по-добро спасение, от приготвянето на нещо сладко. Освен това в конкретния случай очаквах важна новина и можех да си успокоя нервите изяждайки го след това :)

Поне до момента не бях имала особен успех с мъфини и къпкейкчета. Така и не можех да докарам пухкаво тесто и вкусна глазура. Въпреки това реших да се хвърля малко по-дълбоко и да опитам рецептата на Ирина от Sunshine's Kitchen. Тя е за така наречените Hi-Hat Cupcakes. На други места ги срещнах като High-Hat Cupcakes - предполагам, че наименованието идва от високата "шапчица" на всеки къпкейк - нещо като традиционните български калпаци :) Освен страхотната визия, ме заинтригува и маршмелоус глазурата - в детството ми имаше бисквити, с подобна бяла глазура и шоколадов топинг. Освен това маршмелоус е доста популярен в западната кулинария и ми беше любопитно да опитам вкуса :)

Hi-Hat Cupcakes

Продукти за основата:

• 35 гр. какао (около 3 с.л.)
• 90 мл. гореща вода
• 85 гр. заквасена сметана
• 180 гр. брашно (2 ч.ч. и половина)
• щипка сол
• 1/2 ч.л. сода бикарбонат
• 170 гр. масло
• 185 гр. захар
• 2 яйца
• 1 ванилия

Какаото се разтваря в горещата вода, прибавя се заквасената сметана и когато хубаво се смесят - се оставят на страна, за да изстинат.
Брашното се смесва със солта и содата - до момента винаги съм виждала рецепти, в които содата се гаси във вода или кисело мляко, но явно тази е изключение. Към тази смес може да се прибави и ванилия, ако се използва суха, както в моя случай.
Леко омекналото масло се разбива със захарта до пухкава смес, към която след това едно по едно се прибавят яйцата.
Към яйчената смес на порции се прибавят брашното и какаовата смес като се започва и завършва с брашно.
Аз лично използвам силиконови форми, в които само при желание могат да се сложат хартиени чашки. Формите ми са доста големи и сместа ми стигна за 6 такива форми плюс една чаена чашка.

Пекат се в загрята фурна като при мен вероятно заради големия обем на формите, горната коричка се напука и през нея излезе част от вътрешността. Така се получиха куполо-образни къпкейкчета, но пък така ми беше по-лесно да се справя с шапките след това :)

Предимството на силиконовите форми е, че когато съдържанието се изпече, леко се отлепя от стените. Освен това формите са гъвкави и мъфините се вадят изключително лесно. Оставих ги да изстинат докато правя глазурата.

Продукти за бялата маршмелоус глазура:

• 225 гр. захар (около 1 ч.ч.)
• 3 белтъка
• 60 мл. вода
• 1 ч.л. лимонов сок
• щипка сол

Всички продукти се смесват в огнеупорна купа / тенджера и се разбиват съвсем малко с вилица или тел. Когато сместа образува лека пяна, тенджерата се прехвърля над съд с леко вряща вода. Идеята е сместа да се затопли съвсем леко, докато на пипане стане топла (не гореща) и захарта се стопи.
След това сместа се прехвърля в купата на миксер и се разбива известно време до получаването на лъскава смес, която се задържа върху бъркалките при ваденето им.

Приготвих сместа и я напълних в пош - дори не използвах накрайник, просто отрязана торбичка. Странно... маршмелоуса не е много гладък... да не говорим, че вече не изглежда лъскав.... нещо не е наред!? Шприцовах сместа (остана ми доста) и бях меко казано разочарована от резултата - леки бучки и никаква лъскавина. Реших, че няма да ги снимам и на следващия ден, когато ги покрия с шоколадовата глазура, нищо няма да си личи.

Да, но нали съм си малко лудичка... вечеряхме, гледах ги, мразих ги и накрая не издържах - беше ми останало само едно яйце и се хванах да правя нова глазура. Ако ще да ми стигне само за един мъфин, но поне той ще има перфектен маршмелоус! Действието се развива в 22.30 :) Установих къде са ми били грешките първия път - прекалено много затоплих сместа върху врящата вода - старателно, да не би белтъкът да остане много суров. Освен това също в старанието си съм разбила сместа прекалено много. Явно белтъците са се сварили и пресекли и имах като резултат ужасен маршмелоус на бучки.

Но вторият опит... още се ухилвам, когато се сетя :) Глазурата стана мека, лъскава и гладка (да не пропусна вкусна). С риск шапките да не станат много високи, изстъргах старата глазура и шприцовах от новата върху всички мъфини. Следващият път ще направя две трети от посочената по-горе рецепта и тя ще бъде абсолютно достатъчна. А къпкейковете изглеждаха перфектно - като малки човечета с бели шапки, направо не можех да им се нарадвам :) Леко ми се свиваше сърцето от идеята, че може би новината, която чаках нямаше да е добра. Как щях да завърша тези къпкейкове тогава?

На следващата сутрин дочаках... една хубава новина :) Как да не ми пее сърцето?! Когато имам повод да се радвам и компания ми правят любими хора и прекрасни мъфини :)

Продукти за шоколадовата глазура:

• 160 гр. шоколад (2 блокчета, млечен или черен по желание)
• 3 с.л. олио

Разтопих шоколадът на водна баня - използвах млечен, а резултатът е по-светла глазура. Хубаво смесих с олиото и оставих глазурата да изстине. За да "облека" кейкчетата, прехвърлих шоколадовата смес в голяма чаша за кафе - дълбока, но и достатъчно широка. Глазурата трябва да е доста охладена - в полутечно състояние, за да може мъфина да се потопи в нея, но и достатъчно гъста, за да не се разтече. Маршмелоус частта трябва да е хубаво стегнала, за да не се нарани при потапянето.

Толкова бяха красиви, че дори не изчаках глазурата да изсъхне, за да ги снимам :)

А когато към добрата новина се добави и букет цветя - човек няма какво повече да желае :)

P.S. Споменах ли, че станаха уникално вкусни? Какаов вкус, мек облак, който се топи в устата, обгърнат от нежен шоколад... Неповторими шапки :)

Тортено с рози

Тортените сладки ми се въртяха в главата от известно време. Представях си ги в зелено и розово - свежи, весели, дори малко шантави :) И просто чаках да се пови повод, за да ги направя.

Една наша приятелска двойка наскоро се върна от екскурзия във Валенсия. Няколко дни по-късно вече се бяхме уговорили за пица и ентусиазирано си разказвахме - те за Валенсия, а ние - за новия ми блог и юбилейните сладки.

 - Можеш ли да направиш една сладка на тема Валенсия? - попита младежът, - Ще я дам на майка ми все едно, че е донесена от там. Тя много ще се зарадва!
 - А пък моята майка има рожден ден - възкликна девойката, - можеш ли да направиш няколко сладки и за нея?

Мълчание на масата... В главата ми се разминаха няколко мисли - имам да правя великденски зайчета, вероятно ще правим козунаци, не искам никой да лъже майка си, не познавам майката на девойката, имам по-малко от две седмици... Но това което излезе от устата ми беше:

- Тортата! :)

Вече нищо нямаше значение освен, че ще мога да осъществя идеята си. Нужно ли е да казвам, че съпругът ми беше изпратен за форма "торта"? :)

В началото в главата ми беше голяма каша, защото едновременно трябваше да направя великденските зайци и тези две поръчки. Затова прибегнах до добрите стари лист и химикал. Скицирах идеите си, както и записах какви цветове са ми необходими.

 Започнах от тортите, защото там имах доста по-ясна идея. Първо направих розови контури на блатовете, след това ги запълних със зелено. Мисля, че съм споменавала, че при оцветяването на айсинга трябва да имате едно на ум, че цветовете леко потъмняват. По принцип исках малко по-светло зелени блатове, но в крайна сметка се получи този цвят. Не е чисто зелен - смесих и малко жълто за електриковия оттенък.

След това добавих основата на розичките. Имах намерение да се получи значително по-светло розово от това за контурите, но дори и със съвсем малко розова боя стана доста наситен цвят. Нарочно направих айсинга за тях по-течен - исках основата да се разлее (като точка), за да мога да докарам текстурата на розите със следващия слой. Също така добавих и свещички на част от тортите, които целенасочено бях оставила само с два блата.

След като всичко изсъхна, използвах розовия айсинг за контурите на блатовете, за да оформя розите и надписите. Все още никъде не намирам наличен накрайник #1 (тънък, за писане), затова съвсем леко отрязвам връхчето на пош и го използвам без накрайник. Добре, че междувременно говорих с девойката - оказа се, че никога не казва на майка си "Мамо Диди", затова смених малко концепцията :)

Последното, което направих, бяха листенцата на розите и вече всичко си дойде на мястото. Резултатът буквално надхвърли очакванията ми :)

А Валенсиите... в началото бях много скептична. Никак не ми се искаше да има един прост надпис "I love Valencia". Първата ми идея беше нещо свързано със знамето на града, но то се оказа с доста интересни елементи, които не мисля, че бих могла да пресъздам. Същото се отнася и за герба им. Случайно обаче попаднах на графично, стилизирано изображение на емблематичната сграда Ciutat de les Arts i les Ciències (Град на изкуство и култура) - една от основните забележителности в града. Също толкова случайно си принтирах картинката така, че перфектно да съвпада с курабийките ми :)

Направих само три сладки за Валенсия - кръгли, като две от тях бяха по-малки (тестови), а само на по-голямата исках да нарисувам сградата. Да си призная, докато печах сладките (зайци и торти), съвсем бях забравила за кръглите. Слагах във фризера последната тава с изрязани курабийки, когато се сетих, че ще ми трябват и кръгли. Няколко заека се превърнаха в кръгчета :) По това време ми хрумна, че вместо да нарисувам сърчице, мога да направя малки сладки в такава форма и да ги залепя върху голямата.

Първо направих музея на голямата сладка. Изрязах си принтираната картинка, наместих я върху сладката и с игла направих дупчици по контурите. Нямах нито време, нито достатъчно сладки, за да опитвам сама да го нарисувам. След това направих останалите контури и след като всичко изсъхна - запълних с бял айсинг.

По същия начин направих и надписа Valencia. Сърцата залепих с малко бял айсинг - когато изсъхне, става достатъчно добра спойка. А тестовите курабийки се оказаха достатъчно добри, за да бъдат също подарени.

Девойката дойде да вземе опакованите сладки буквално половин час преди да потегли за родния си град за Великден. До колкото разбрах в последствие, момъкът така и не е излъгал, че сладките са правени във Валенсия :) А и двете получателки (съответните майки) са останали много доволни от подаръците си :)

За себе си мога да кажа, че много се забавлявах с тях и тортите ми станаха най-любими от всичко, което съм правила до момента. Дори тайно запазих една за себе си :)