четвъртък, 16 май 2013 г.

Високи шапчици

 
В повечето случаи не съм от най-търпеливите хора (което е странно за човек, който обича да готви). Установила съм, че най-доброто средство срещу чакането и нетърпението е да се захвана с нещо друго. Затова последният път, когато ми се наложи да чакам нещо реших, че няма по-добро спасение, от приготвянето на нещо сладко. Освен това в конкретния случай очаквах важна новина и можех да си успокоя нервите изяждайки го след това :)

Поне до момента не бях имала особен успех с мъфини и къпкейкчета. Така и не можех да докарам пухкаво тесто и вкусна глазура. Въпреки това реших да се хвърля малко по-дълбоко и да опитам рецептата на Ирина от Sunshine's Kitchen. Тя е за така наречените Hi-Hat Cupcakes. На други места ги срещнах като High-Hat Cupcakes - предполагам, че наименованието идва от високата "шапчица" на всеки къпкейк - нещо като традиционните български калпаци :) Освен страхотната визия, ме заинтригува и маршмелоус глазурата - в детството ми имаше бисквити, с подобна бяла глазура и шоколадов топинг. Освен това маршмелоус е доста популярен в западната кулинария и ми беше любопитно да опитам вкуса :)

Hi-Hat Cupcakes

Продукти за основата:
  • 35 гр. какао (около 3 с.л.)
  • 90 мл. гореща вода
  • 85 гр. заквасена сметана
  • 180 гр. брашно (2 ч.ч. и половина)
  • щипка сол
  • 1/2 ч.л. сода бикарбонат
  • 170 гр. масло
  • 185 гр. захар
  • 2 яйца
  • 1 ванилия
Какаото се разтваря в горещата вода, прибавя се заквасената сметана и когато хубаво се смесят - се оставят на страна, за да изстинат.
Брашното се смесва със солта и содата - до момента винаги съм виждала рецепти, в които содата се гаси във вода или кисело мляко, но явно тази е изключение. Към тази смес може да се прибави и ванилия, ако се използва суха, както в моя случай.
Леко омекналото масло се разбива със захарта до пухкава смес, към която след това едно по едно се прибавят яйцата.
Към яйчената смес на порции се прибавят брашното и какаовата смес като се започва и завършва с брашно.
Аз лично използвам силиконови форми, в които само при желание могат да се сложат хартиени чашки. Формите ми са доста големи и сместа ми стигна за 6 такива форми плюс една чаена чашка.


Пекат се в загрята фурна като при мен вероятно заради големия обем на формите, горната коричка се напука и през нея излезе част от вътрешността. Така се получиха куполо-образни къпкейкчета, но пък така ми беше по-лесно да се справя с шапките след това :)


Предимството на силиконовите форми е, че когато съдържанието се изпече, леко се отлепя от стените. Освен това формите са гъвкави и мъфините се вадят изключително лесно. Оставих ги да изстинат докато правя глазурата.



Продукти за бялата маршмелоус глазура:
  • 225 гр. захар (около 1 ч.ч.)
  • 3 белтъка
  • 60 мл. вода
  • 1 ч.л. лимонов сок
  • щипка сол
Всички продукти се смесват в огнеупорна купа / тенджера и се разбиват съвсем малко с вилица или тел. Когато сместа образува лека пяна, тенджерата се прехвърля над съд с леко вряща вода. Идеята е сместа да се затопли съвсем леко, докато на пипане стане топла (не гореща) и захарта се стопи.
След това сместа се прехвърля в купата на миксер и се разбива известно време до получаването на лъскава смес, която се задържа върху бъркалките при ваденето им.

Приготвих сместа и я напълних в пош - дори не използвах накрайник, просто отрязана торбичка. Странно... маршмелоуса не е много гладък... да не говорим, че вече не изглежда лъскав.... нещо не е наред!? Шприцовах сместа (остана ми доста) и бях меко казано разочарована от резултата - леки бучки и никаква лъскавина. Реших, че няма да ги снимам и на следващия ден, когато ги покрия с шоколадовата глазура, нищо няма да си личи.

Да, но нали съм си малко лудичка... вечеряхме, гледах ги, мразих ги и накрая не издържах - беше ми останало само едно яйце и се хванах да правя нова глазура. Ако ще да ми стигне само за един мъфин, но поне той ще има перфектен маршмелоус! Действието се развива в 22.30 :) Установих къде са ми били грешките първия път - прекалено много затоплих сместа върху врящата вода - старателно, да не би белтъкът да остане много суров. Освен това също в старанието си съм разбила сместа прекалено много. Явно белтъците са се сварили и пресекли и имах като резултат ужасен маршмелоус на бучки.

Но вторият опит... още се ухилвам, когато се сетя :) Глазурата стана мека, лъскава и гладка (да не пропусна вкусна). С риск шапките да не станат много високи, изстъргах старата глазура и шприцовах от новата върху всички мъфини. Следващият път ще направя две трети от посочената по-горе рецепта и тя ще бъде абсолютно достатъчна. А къпкейковете изглеждаха перфектно - като малки човечета с бели шапки, направо не можех да им се нарадвам :) Леко ми се свиваше сърцето от идеята, че може би новината, която чаках нямаше да е добра. Как щях да завърша тези къпкейкове тогава?



На следващата сутрин дочаках... една хубава новина :) Как да не ми пее сърцето?! Когато имам повод да се радвам и компания ми правят любими хора и прекрасни мъфини :)

Продукти за шоколадовата глазура:
  • 160 гр. шоколад (2 блокчета, млечен или черен по желание)
  • 3 с.л. олио
Разтопих шоколадът на водна баня - използвах млечен, а резултатът е по-светла глазура. Хубаво смесих с олиото и оставих глазурата да изстине. За да "облека" кейкчетата, прехвърлих шоколадовата смес в голяма чаша за кафе - дълбока, но и достатъчно широка. Глазурата трябва да е доста охладена - в полутечно състояние, за да може мъфина да се потопи в нея, но и достатъчно гъста, за да не се разтече. Маршмелоус частта трябва да е хубаво стегнала, за да не се нарани при потапянето.



Толкова бяха красиви, че дори не изчаках глазурата да изсъхне, за да ги снимам :)


А когато към добрата новина се добави и букет цветя - човек няма какво повече да желае :)




P.S. Споменах ли, че станаха уникално вкусни? Какаов вкус, мек облак, който се топи в устата, обгърнат от нежен шоколад... Неповторими шапки :)

2 коментара:

  1. Разгледах блога ти, Преслава. Разкошни сладкиши приготвяш!
    Поздрави, с пожелания за креативност и вдъхновение!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Трогната съм, Дени, много благодаря!! Вдъхновение не ми липсва за момента, особено с блогове като твоя :))

      Изтриване