неделя, 28 юли 2013 г.

Брауни с бял шоколад и череши a.k.a. Blondie


Попаднах на рецептата за това Блонди случайно в един румънски блог. По принцип никак не си падам по сладкиши с плодове, но този учудващо ме привлече. Може би заради голямото количество бял шоколад - мисля, че съм сред малкото, които всъщност много го харесват :) Веднага си представих сладкиша с череши и само чаках да се появи промеждутък с малко повече свободно време, за да го реализирам.


Блонди с бял шоколад и череши:
  • 250 гр. масло
  • 200 гр. бял шоколад
  • 4 яйца
  • 1/4 ч.л. сол
  • 1/2 ч.ч. кафява захар
  • 1 ванилия
  • 1 1/2 ч.ч. брашно
  • 1 ч.ч. обезкостени череши (или други плодове по избор)
Маслото се разтапя на водна баня и когато е почти изцяло разтопено, към него се прибавя белия шоколад начупен на парченца. Поне при мен двете така и не се смесиха напълно - маслото остана над белия шоколад, но това не беше проблем. Оставя се настрана, за да изстине малко.
Междувременно се разбиват с миксер яйцата, солта  и кафявата захар докато станат бели и пухкави. Към тях се прибавя леко охладената шоколадова смес и се разбива за кратко на ниска скорост.
В края се добавят брашното и ванилията и се разбъркват внимателно с лъжица, за да не се загуби обема на яйцата. Сместа се излива в тавичка и отгоре се подреждат плодовете.


Пече се в предварително загрята фурна на около 200 градуса за 30-40 минути. Аз пекох през повечето време с кухненска хартия върху сладкиша, но това предполагам зависи от фурната.


Резултатът е един сочен сладкиш със страхотен и много интересен вкус. Белият шоколад добавя неповторими нотки, а комбинацията с череши е изключително подходяща :) Блондито е лек и нежен десерт; сладко, но в никакъв случай натрапчиво. Честно казано не си спомням да съм правила сладкиш, който да е бил изяден толкова бързо. След вечеря останаха само 2 парченца от цялата тава :)


А на следващия ден се разходихме по Пътеката на здравето в Банкя. Очаквах лека разходка за половин - един час, а ме чакаха 6 километра ходене по сравнително лек терен. Но пък страхотните гледки си заслужаваха всяка крачка :)









неделя, 21 юли 2013 г.

И пак морето - пресъздадено в сладки

Дали защото обожавам морето? Или защото първото ни море заедно беше невероятно преживяване? А може би защото се сгодихме пак там, на морето? Нямам отговор, а и няма значение :) Но от както започнах да декорирам сладки, в главата ми винаги се въртяха морски сладки и то именно за нашата годишнина... Да питам ли кога минаха четири години с моя любим? :)


Естествено нищо не му казах за идеята - трябваше да бъдат подарък изненада. Украсих много малко количество, за да мога по-лесно да ги пренасям в неизползваната от нас стая, където му казах да не влиза при никакви обстоятелства :) Останалите неукрасени сладки му ги предоставих изцяло - толкова отдавна му бях обещала сладки без украса, които да си хапва без угризения :)

А самите курабийки украсих лесно като детска игра, както се казва. Сигурно защото бяха само 10 (нищожно количество на фона на предишните 56), а и защото от месеци ги "виждах" и бях абсолютно наясно какво искам. Като се замисля, макар и прости на вид, включват в себе си няколко техники за декориране, което ги прави много интересни от сладкарска гледна точка.


Първо е стандартното "наводняване" на част от курабийката, което се използва при всяко декориране. При него се използва по-течен айсинг, за да стане хубава гладка повърхност. За вълните направих три различни нюанса синьо, за да придам дълбочина на водата навътре в морето.


С чисто бял неоцветен айсинг направих мидите и рапаните. За тях ми трябваше гъст айсинг, който да запазва формата си. Исках тези елементи да изпъкват върху пясъка и знаех, че няма как да ги нарисувам върху него, затова прибягнах до трансфер. Мидите и рапаните "нарисувах" върху хартия за печене и ги оставих да изсъхнат за една нощ. След това ги отлепих съвсем лесно от хартията и вече са готови за употреба.


Исках пясъкът да бъде пухкав, затова включих в картинката и кафява захар. Пуснах я в блендер съвсем за малко, за да не бъде прекалено едра. Оцветих другата половина от сладките с айсинг в подходящ цвят - смесих жълто и кафяво, за да получа пясъчно. Докато айсингът беше прясно нанесен, върху него сложих мидите и рапаните - така те залепват с изсъхването на айсинга. За финал посипах обилно с кафявата захар - част от нея потъва, но основната част остава отгоре и придава структура на пясъка. Излишното количество просто пада с едно обръщане на курабийката, а морските детайли изпъкват.


За пяната на вълните използвах така наречената бродерия с четка или brush embrodery. Отново с гъст бял айсинг се прави само вълнообразна линийка. След това с влажна малка четка се разнася част от айсинга, за да се получи дантелен завършек.


А мидичките и рапаните не ми харесаха чисто бели, затова в малко вода разтворих розова гел боя и с четка нанесох съвсем малко по тях.

На една от сладките написах инициалите ни П + Д (колко тинейджърско!) с клечка за зъби преди айсинга да е изсъхнал съвсем. Нашата морска курабийка :)


Аз лично много си ги харесвам, а и мисля, че любимият ми също остана много доволен от подаръка. А и как да не ни харесват - направени са с много любов само за нас двамата :)



понеделник, 15 юли 2013 г.

За вълшебното лято...

Не е ли магично - слънцето, надничащо през прозореца още от рано сутрин; разговорите в прохладната сянка; свежата напитка, след която имаш сила само да въздъхнеш; нежният полъх на вятъра, който сякаш отнася грижите далеч; дългите вечери, които не искаш да свършват... цялата тази експлозия от емоции, цветове, аромати и светли лъчи... и всичко това само през лятото...

Този пост няма да е кулинарен. Този пост ще бъде посветен на него, на моето лято.


Споменах ли за дълги вечери? А те са прохладни, сякаш отново всичко започва да диша след горещината на деня. В такива вечери преоткриваме терасата с ратановите мебели, с меките възглавнички и с Мохито в ръка :) Изненадани сте от коктейла? И аз се изненадах, колко много ми допада - комбинира кисело, сладко и само спомен от алкохол :)

Оригинално Мохито:
  • листенца свежа мента
  • половин лайм
  • 2 с.л. захар (или на вкус)
  • кубчета лед
  • 40 мл. бял ром
  • 1/2 чаша газирана вода
Няколко листенца мента се стриват с един резен лайм директно в чашата с помощта на чукало от хаванче. Прибавя се захарта и останалия лайм и отново леко се стриват. Чашата се допълва почти до горе с лед, върху него се изливат рома и газираната вода. Разбърква се и перфектното лятно питие е вече готово :) Консумира се с удоволствие и мярка, разбира се.



И лавандулата цъфти, прекрасна, лилава, уханна, простира се до ръба на хоризонта.


Денят става по-хубав просто защото любимият човек ти е подарил маргаритка. А най-хубавото е, че няма нужда да си броиш "Обича ме, не ме обича" - тези неща просто се усещат.


И някъде там се прокрадва морски бриз... носи след себе си щастие.
Ето това вече е магия - неповторими тюркоазени цветове, толкова мощна сила, в същото време толкова спокойно и пълно с живот. Морето...


Седя под чадъра и няма нужда от думи - слушам вълните, усещам как капките морска вода засъхват по тялото под палещите лъчи, играя си с пясъка.



И какво като той е полепнал навсякъде по мен?


Ще се измие така, както вълната отмива стъпките ни.


А в края на деня, притихнала, стоя и проследявам с поглед лунната пътека. И се надявам по нея винаги да се връщам тук, при моето лято.

четвъртък, 11 юли 2013 г.

(Побългарени) Гюзлеми

Какво правиш, когато съпругът ти ти се обади и каже, че няма точна идея какво е гюзлеми, но е чул за тях и наистина, ама наистина много иска да ги опита (повече на майтап, от колкото сериозно, разбира се)? Ами прибираш се от работа и му правиш гюзлеми, разбира се :)


В началото бях много скептична. Нямам сач, така че явно трябваше да мина на вариант пържене. Но няма ли да станат твърди отвън и сурови и глетави отвътре? Никога не бях яла такова нещо, така че трябваше да се задоволя със снимки и описания от интернет. Предупредих го, че не е много ясно какво какво ще вечеряме (както всеки път, когато тествам нова рецепта) и запретнах ръкави :)

Гюзлеми:
  • 4 ч.ч. брашно (около 480-500 гр.)
  • 1 с.л. сол
  • 1 с.л. олио
  • 1 с.л. оцет
  • около 1 ч.ч. вода (200-250 мл.)
  • около 200 гр. сирене за плънката
  • олио за пържене
Тестото се приготвя изключително лесно и в него няма набухвател. Към брашното се добавят солта, олиото и оцета. Добавя се достатъчно вода, за да се получи меко тесто - при мен беше необходима почти цяла чаена чаша.


Готовото тесто се разделя на равни части (в моя случай четири), които се оформят на топки и се оставят за десетина минути да си починат, покрити с кърпа. След това всяка топка се разточва до тънка кора. Не е необходимо да бъде тънка колкото за баница например, но все пак не трябва и да е дебела. Аз лично при разточване използвам следната техника. Първо за малко разточвам по стандартния начин - директно върху плота.


След това хващам едно крайче, леко го придърпвам и навивам на точилката.


Докато навивам използвам ръцете си, за да разточа навитото - от центъра към периферията с лек натиск.


След това хващам съседните крайчета, за да поддържам кръгла форма. Така неразточени остават само ръбчетата, като те могат да се раздърпат с пръсти. За цялата техника трябва повече брашно и права дълга точилка. След като кората е достатъчно разточена се поръсва със сирене и се загъва като пощенски плик.


Отново се разточва на дължина и ширина и пак се прегъва. Така се получават няколко хубави пласта. Всяко гюзлеме се пържи в тиган с малко олио за кратко от всяка страна - доста бързо става готово.


До края бях предубедена за резултата - разчупих една от питките за снимка - интересно, мекичка е?! След това си опитах още преди да сме седнали на масата - много, ама много вкусно :) Определено си заслужаваха - като цяло изпълнението е лесно, а резултатът надхвърля очакванията. Само разточването може да бъде малко изнервящо, ако се прави за първи път, но дори и да не стане равен кръг или кората да е скъсана - това по нищо не си личи накрая :)


Изводът е, че понякога човек има нужда от външен стимул, за да приготви нещо непознато, но вкусно... пък било то и на майтап :)

вторник, 2 юли 2013 г.

Една торта и други творения

След известна пауза (отпуска все пак!) е време да споделя и останалите творения за рождения ден на моя любим. По повод празника бях доста ентусиазирана и имах желание да приготвя тонове храна и е хубаво, че имаше кой да ме усмири малко :) В крайна сметка се спряхме на торта (накъде без нея?!), мини пици и бутерки.


(почти) Графити торта (по рецепта на Лорейн Паскал)

Блатове:
  • 200 гр. масло
  • 200 гр. кафява захар
  • 4 яйца
  • 200 гр. брашно
  • 2 ч.л. бакпулвер
  • 2 ванилии
Маслото и кафявата захар се разбиват заедно до получаване на кремообразна смес. Към тях се прибавя едно от яйцата и се разбива до хомогенизиране. Отделно се смесват брашното, бакпулвера и ванилията. Към маслената смес се прибавят поетапно останалите три яйца едно по едно и брашното, също разделено на три части. Сместа е достатъчна за два блата и може да се опече в две отделни тавички.

Сироп за блатовете:
  • 200 гр. захар
  • 200 мл. вода
Захарта и водата се варят заедно за няколко минути. С получения сироп се заливат блатовете още преди да се извадят от формите и се оставят да се охладят в хладилник.

Маслен крем:
  • 400 гр масло
  • 800 гр. пудра захар
  • 2 ванилии
Маслото се разбива до пухкава почти бяла консистенция. Към него постепенно започва да се прибавя пудрата захар и ванилията. Получава се плътен и пухкав крем. Той се нанася между блатовете на тортата и се използва за нейното облицоване. Хубаво е докато се работи крема и тортата да са студени. Не разполагам със сладкарска шпатула, затова използвах тъпата страна на по-голям нож, за да загладя тортата. Остана ми малко крем, който шприцовах с пош отгоре :)


 
Карамелена украса:
  • 250 гр. захар
  • 130 гр. течна глюкоза
  • 125 мл. вода
  • Сладкарска боя по желание
Тук идва интересната част с основната украса на тортата :) Уточнявам, че с глюкоза можете да се сдобиете от някой от големите хипермаркети. Водата, глюкозата и захарта се смесват в огнеупорен съд на котлон. Постепенно захарта се разтапя и се образуват мехурчета както при стандартно карамелизиране. Сместа няма нужда от бъркане, но можете с лъжичка да проверявате дали е готова. Потопете лъжичката първо в карамела, след това в съд със студена вода. Карамелът е готов, когато върху лъжичката се образува твърд слой. При мен това отне около 15 минути. На този етап може да се прибави оцветител (червен в оригиналната рецепта), но аз предпочетох да оставя украсата в естествен цвят. Карамелът се смъква от котлона и се оставя настрана, докато мехурчетата по повърхността изчезнат. През това време трябва да се подготви подложка от силикон или готварска хартия, достатъчно дълга, за да обхване тортата. Върху тази подложка се излива карамелът на струя, така че да оформи нещо като ограда от кръгове и завъртулки. Тук трябва да се внимава да не се изливат правят прекалено тънки струйки, защото след това се чупят, а също и да не са прекалено дебели. Изчаква се малко карамелът да изстине и внимателно се отлепя от подложката. Бързо се прехвърля върху страничната част на тортата, докато е все още гъвкав.
Аз допуснах една от горните грешки - имах части от "оградата", които бяха прекалено дебели. Съответно по-тънките части изстинаха по-бързо от дебелите. Докато дойде удобен момент да отлепя дебелите, тънките вече бяха започнали да се втвърдяват и да се чупят. Затова си реших проблема като начупих цялата украса и я налепих по отделно върху тортата :)
Самата торта става много вкусна - блатовете имат леко бишкотен вкус, а глазурата - маслен. Комбинацията е много сполучлива, макар че не всички харесват толкова сладка торта (за тях може да се използва по-малко пудра захар в масления крем).



Освен тортата, спретнах мини пици, като за тестото използвах следната рецепта: 

Универсално тесто за пица:
  • 200 гр. брашно (около 1 ч.ч. и половина)
  • 1 пакет суха мая
  • 1 с.л. захар
  • 1 ч.л. сол
  • 2 с.л. олио
  • 1/2 ч.ч. топла вода
Смесват се сухите съставки - брашно, мая, захар и сол. Прибавя се олиото и постепенно водата до получаването на меко тесто.


Горната доза умножих по шест и се получиха 37 пици, малко по големи от дланта ми. Всяка пица оформях чрез разточване на тънко от тестото, изрязване на кръгла форма и защипване на краищата, така че да се оформи леко ръбче на пицата по цялата окръжност. За плънка използвах доматен сок, кренвирши, луканка, кашкавал, царевица и сирене. Тук е момента да засвидетелствам благодарност на съпруга ми, който на практика покри всички пици с плънката. Пекат се за кратко - около 15 минути на малко над 200 градуса.



И последното изделие бяха бутерки с готово бутер тесто. Част от тях направих в триъгълна форма с плънка от парченце кашкавал и кренвирш. Другата част бяха само с кренвирш и мисля, че се харесаха доста повече. Изрязват се две големи парчета от тестото, с ширината на кренвирш, като едното трябва да е по-дълго от другото. По-късото се слага отдолу, върху него се подреждат разполовени кренвирши през около два пръста. Отгоре се покрива с по-дългото парче тесто, като се притиска към долния слой тесто между кренвиршите. Преди изпичане бутерките се нарязват по тези притиснати места, като това оставя половин кренвирш обвит в тесто. Може да се разреже и напречно, за да не стават много дълги бутерки.



А най-важното след цялата изтощителна подготовка беше, че се събрахме една стабилна и весела компания и подобаващо отпразнувахме повода :) И за финал добавям и снимка от самото празнуване (макар и с лошо качество), за да ви стане ясно каква атмосфера създаде тортата :) Добре, че един приятел бучна в нея свещ от съседния свещник, за да може подобаващо да завършим празника :)