Спомени от лятото - торта Пламък и яз. Искър

Мина наистина много време от последната ми публикация. Не че не съм майсторила сладкиши, напротив. Може би нямах нищо за казване... или всичко, което исках да кажа не беше свързано с кулинарията... Така или иначе отново съм тук и смятам, че няма по-добро време от разгара на есента, за да си припомня с носталгия за летните пътешествия и топли дни :)

Тортата Пламък беше специално за рождения ден на моя свекър, който отпразнувахме в семеен кръг в хижа на яз. Искър. Тортата беше измайсторена за две вечери по късни доби (по тази причина нямам и особено хубави снимки) и преживя около 80 километрово пътешествие на коленете ми в юлската жега :)

Торта Пламък

Продукти за 3 блата:

• 12 яйца
• 1 и 1/2 ч.ч. захар
• 3/4 ч.ч. брашно
• 4 и 1/2 с.л. какао
• 1 и 1/2 ч.ч. прясно мляко

За всеки от блатовете се разбиват по 4 яйца и половин чаша захар на висока скорост. Обемът на сместа набъбва значително с разбиването. Към нея внимателно на по-ниска скорост се прибавя 1/4 чаша брашно и лъжица и половина какао. Пекох и трите блата по отделно в предварително загрята фурна. Сиропират се с по половин чаша прясно мляко - при готовата торта това само придава повече сочност и не се усеща като сиропиран блат.

Маслено-яйчен крем за блатовете:

• 4 яйца
• 250 гр. захар
• 250 гр. масло
• ванилия

Яйцата и захарта се разбиват съвсем леко с тел и се поставят на водна баня. Сместа се бърка непрекъснато до сгъстяване. Отнема доста време и търпение (поне 25 минути), като целта е да се постигне гъстотата на боза например. Оставя се на страни, за да се охлади. Междувременно се разбиват маслото и ванилията до кремообразна консистенция. Към него се добавя охладената яйчена смес. На пръв поглед общата консистенция е доста рядка, но след известно време на разбиване се сгъстява, както и допълнително след охлаждане.
Нямах ни най-малка представа, че съществува такава технология за крем, но определено се оказа доста сполучлива :) Оставих го да престои през нощта и го нанесох върху блатовете на следващата вечер.

Белтъчна смес за пламъците:

• 5 белтъка
• 1 и 1/2 ч.ч. захар

Белтъците се разбиват на сняг с 1 чаша захар. Останалата половин чаша захар се карамелизира с малко вода. Тук идва забавната част - карамелът трябва да се прибави към белтъците на тънка струя при непрекъснато бъркане. По указания след това общата смес трябва да се разбива още около 10 минути, за да могат от нея да се оформят стабилни пламъци.

А какво стана на практика? :) Реших, че ще продължа да прибавям карамелът към белтъците в домашния робот, който е с пластмасова купа и капак. Поради силното въртене на приставката за миксиране, доста от карамелът опръска стените и капака на робота, но не видях нищо притеснително в това. След около минута реших да отворя капака, за да проверя още колко разбиване е необходимо. И за мое голямо учудване, капакът беше залепнал за стените и жлебовете, по които да се завърти и извади бяха абсолютно запечатани от карамела :) Естествено прекратих преждевременно всякакво разбиване с надеждата карамелът да е още топъл и лесно да поддаде, но уви. Борбата, в която се включи и съпругът ми, продължи около 15 минути (вече към 12 през нощта) и премина през клатене, почукване, заливане с топла вода, малко викове и приключи с успешно отворен капак и закана към мен "И никога повече никакъв карамел в този робот" :)
Не се получиха стабилни върхове, защото нямаше как да си довърша разбиването, но поне до някаква степен постигнах търсения ефект :) Сместа беше достатъчна, за да покрие тортата, а пламъците се оформят с лъжица например.

Финалният резултат беше една уникално вкусна торта, с карамелена нотка за завършек. Определено не ни се наложи да се стараем особено, за да я приключим на място и да не я връщаме до София :)

Снимките са полеви (а и нямам никакви в разрязан формат), но тортата Пламък си заслужава :)
Колкото до язовира - стори ми се направо неземно място. Още помня спокойствието, което ме обземаше всеки път, когато седна на пейката до къщата и загледам гладката водна повърхност... Великолепно място, подсладено от великолепна торта ;)

Брауни с бял шоколад и череши a.k.a. Blondie

Попаднах на рецептата за това Блонди случайно в един румънски блог. По принцип никак не си падам по сладкиши с плодове, но този учудващо ме привлече. Може би заради голямото количество бял шоколад - мисля, че съм сред малкото, които всъщност много го харесват :) Веднага си представих сладкиша с череши и само чаках да се появи промеждутък с малко повече свободно време, за да го реализирам.

Блонди с бял шоколад и череши:

• 250 гр. масло
• 200 гр. бял шоколад
• 4 яйца
• 1/4 ч.л. сол
• 1/2 ч.ч. кафява захар
• 1 ванилия
• 1 1/2 ч.ч. брашно
• 1 ч.ч. обезкостени череши (или други плодове по избор)

Маслото се разтапя на водна баня и когато е почти изцяло разтопено, към него се прибавя белия шоколад начупен на парченца. Поне при мен двете така и не се смесиха напълно - маслото остана над белия шоколад, но това не беше проблем. Оставя се настрана, за да изстине малко.
Междувременно се разбиват с миксер яйцата, солта  и кафявата захар докато станат бели и пухкави. Към тях се прибавя леко охладената шоколадова смес и се разбива за кратко на ниска скорост.
В края се добавят брашното и ванилията и се разбъркват внимателно с лъжица, за да не се загуби обема на яйцата. Сместа се излива в тавичка и отгоре се подреждат плодовете.

Пече се в предварително загрята фурна на около 200 градуса за 30-40 минути. Аз пекох през повечето време с кухненска хартия върху сладкиша, но това предполагам зависи от фурната.

Резултатът е един сочен сладкиш със страхотен и много интересен вкус. Белият шоколад добавя неповторими нотки, а комбинацията с череши е изключително подходяща :) Блондито е лек и нежен десерт; сладко, но в никакъв случай натрапчиво. Честно казано не си спомням да съм правила сладкиш, който да е бил изяден толкова бързо. След вечеря останаха само 2 парченца от цялата тава :)

А на следващия ден се разходихме по Пътеката на здравето в Банкя. Очаквах лека разходка за половин - един час, а ме чакаха 6 километра ходене по сравнително лек терен. Но пък страхотните гледки си заслужаваха всяка крачка :)

И пак морето - пресъздадено в сладки

Дали защото обожавам морето? Или защото първото ни море заедно беше невероятно преживяване? А може би защото се сгодихме пак там, на морето? Нямам отговор, а и няма значение :) Но от както започнах да декорирам сладки, в главата ми винаги се въртяха морски сладки и то именно за нашата годишнина... Да питам ли кога минаха четири години с моя любим? :)

Естествено нищо не му казах за идеята - трябваше да бъдат подарък изненада. Украсих много малко количество, за да мога по-лесно да ги пренасям в неизползваната от нас стая, където му казах да не влиза при никакви обстоятелства :) Останалите неукрасени сладки му ги предоставих изцяло - толкова отдавна му бях обещала сладки без украса, които да си хапва без угризения :)

А самите курабийки украсих лесно като детска игра, както се казва. Сигурно защото бяха само 10 (нищожно количество на фона на предишните 56), а и защото от месеци ги "виждах" и бях абсолютно наясно какво искам. Като се замисля, макар и прости на вид, включват в себе си няколко техники за декориране, което ги прави много интересни от сладкарска гледна точка.

Първо е стандартното "наводняване" на част от курабийката, което се използва при всяко декориране. При него се използва по-течен айсинг, за да стане хубава гладка повърхност. За вълните направих три различни нюанса синьо, за да придам дълбочина на водата навътре в морето.

С чисто бял неоцветен айсинг направих мидите и рапаните. За тях ми трябваше гъст айсинг, който да запазва формата си. Исках тези елементи да изпъкват върху пясъка и знаех, че няма как да ги нарисувам върху него, затова прибягнах до трансфер. Мидите и рапаните "нарисувах" върху хартия за печене и ги оставих да изсъхнат за една нощ. След това ги отлепих съвсем лесно от хартията и вече са готови за употреба.

Исках пясъкът да бъде пухкав, затова включих в картинката и кафява захар. Пуснах я в блендер съвсем за малко, за да не бъде прекалено едра. Оцветих другата половина от сладките с айсинг в подходящ цвят - смесих жълто и кафяво, за да получа пясъчно. Докато айсингът беше прясно нанесен, върху него сложих мидите и рапаните - така те залепват с изсъхването на айсинга. За финал посипах обилно с кафявата захар - част от нея потъва, но основната част остава отгоре и придава структура на пясъка. Излишното количество просто пада с едно обръщане на курабийката, а морските детайли изпъкват.

За пяната на вълните използвах така наречената бродерия с четка или brush embrodery. Отново с гъст бял айсинг се прави само вълнообразна линийка. След това с влажна малка четка се разнася част от айсинга, за да се получи дантелен завършек.

А мидичките и рапаните не ми харесаха чисто бели, затова в малко вода разтворих розова гел боя и с четка нанесох съвсем малко по тях.

На една от сладките написах инициалите ни П + Д (колко тинейджърско!) с клечка за зъби преди айсинга да е изсъхнал съвсем. Нашата морска курабийка :)

Аз лично много си ги харесвам, а и мисля, че любимият ми също остана много доволен от подаръка. А и как да не ни харесват - направени са с много любов само за нас двамата :)

За вълшебното лято...

Не е ли магично - слънцето, надничащо през прозореца още от рано сутрин; разговорите в прохладната сянка; свежата напитка, след която имаш сила само да въздъхнеш; нежният полъх на вятъра, който сякаш отнася грижите далеч; дългите вечери, които не искаш да свършват... цялата тази експлозия от емоции, цветове, аромати и светли лъчи... и всичко това само през лятото...

Този пост няма да е кулинарен. Този пост ще бъде посветен на него, на моето лято.

Споменах ли за дълги вечери? А те са прохладни, сякаш отново всичко започва да диша след горещината на деня. В такива вечери преоткриваме терасата с ратановите мебели, с меките възглавнички и с Мохито в ръка :) Изненадани сте от коктейла? И аз се изненадах, колко много ми допада - комбинира кисело, сладко и само спомен от алкохол :)

Оригинално Мохито:

• листенца свежа мента
• половин лайм
• 2 с.л. захар (или на вкус)
• кубчета лед
• 40 мл. бял ром
• 1/2 чаша газирана вода

Няколко листенца мента се стриват с един резен лайм директно в чашата с помощта на чукало от хаванче. Прибавя се захарта и останалия лайм и отново леко се стриват. Чашата се допълва почти до горе с лед, върху него се изливат рома и газираната вода. Разбърква се и перфектното лятно питие е вече готово :) Консумира се с удоволствие и мярка, разбира се.

И лавандулата цъфти, прекрасна, лилава, уханна, простира се до ръба на хоризонта.

Денят става по-хубав просто защото любимият човек ти е подарил маргаритка. А най-хубавото е, че няма нужда да си броиш "Обича ме, не ме обича" - тези неща просто се усещат.

И някъде там се прокрадва морски бриз... носи след себе си щастие.
Ето това вече е магия - неповторими тюркоазени цветове, толкова мощна сила, в същото време толкова спокойно и пълно с живот. Морето...

Седя под чадъра и няма нужда от думи - слушам вълните, усещам как капките морска вода засъхват по тялото под палещите лъчи, играя си с пясъка.

И какво като той е полепнал навсякъде по мен?

Ще се измие така, както вълната отмива стъпките ни.

А в края на деня, притихнала, стоя и проследявам с поглед лунната пътека. И се надявам по нея винаги да се връщам тук, при моето лято.

(Побългарени) Гюзлеми

Какво правиш, когато съпругът ти ти се обади и каже, че няма точна идея какво е гюзлеми, но е чул за тях и наистина, ама наистина много иска да ги опита (повече на майтап, от колкото сериозно, разбира се)? Ами прибираш се от работа и му правиш гюзлеми, разбира се :)

В началото бях много скептична. Нямам сач, така че явно трябваше да мина на вариант пържене. Но няма ли да станат твърди отвън и сурови и глетави отвътре? Никога не бях яла такова нещо, така че трябваше да се задоволя със снимки и описания от интернет. Предупредих го, че не е много ясно какво какво ще вечеряме (както всеки път, когато тествам нова рецепта) и запретнах ръкави :)

Гюзлеми:

• 4 ч.ч. брашно (около 480-500 гр.)
• 1 с.л. сол
• 1 с.л. олио
• 1 с.л. оцет
• около 1 ч.ч. вода (200-250 мл.)
• около 200 гр. сирене за плънката
• олио за пържене

Тестото се приготвя изключително лесно и в него няма набухвател. Към брашното се добавят солта, олиото и оцета. Добавя се достатъчно вода, за да се получи меко тесто - при мен беше необходима почти цяла чаена чаша.

Готовото тесто се разделя на равни части (в моя случай четири), които се оформят на топки и се оставят за десетина минути да си починат, покрити с кърпа. След това всяка топка се разточва до тънка кора. Не е необходимо да бъде тънка колкото за баница например, но все пак не трябва и да е дебела. Аз лично при разточване използвам следната техника. Първо за малко разточвам по стандартния начин - директно върху плота.

След това хващам едно крайче, леко го придърпвам и навивам на точилката.

Докато навивам използвам ръцете си, за да разточа навитото - от центъра към периферията с лек натиск.

След това хващам съседните крайчета, за да поддържам кръгла форма. Така неразточени остават само ръбчетата, като те могат да се раздърпат с пръсти. За цялата техника трябва повече брашно и права дълга точилка. След като кората е достатъчно разточена се поръсва със сирене и се загъва като пощенски плик.

Отново се разточва на дължина и ширина и пак се прегъва. Така се получават няколко хубави пласта. Всяко гюзлеме се пържи в тиган с малко олио за кратко от всяка страна - доста бързо става готово.

До края бях предубедена за резултата - разчупих една от питките за снимка - интересно, мекичка е?! След това си опитах още преди да сме седнали на масата - много, ама много вкусно :) Определено си заслужаваха - като цяло изпълнението е лесно, а резултатът надхвърля очакванията. Само разточването може да бъде малко изнервящо, ако се прави за първи път, но дори и да не стане равен кръг или кората да е скъсана - това по нищо не си личи накрая :)

Изводът е, че понякога човек има нужда от външен стимул, за да приготви нещо непознато, но вкусно... пък било то и на майтап :)