четвъртък, 11 юли 2013 г.

(Побългарени) Гюзлеми

Какво правиш, когато съпругът ти ти се обади и каже, че няма точна идея какво е гюзлеми, но е чул за тях и наистина, ама наистина много иска да ги опита (повече на майтап, от колкото сериозно, разбира се)? Ами прибираш се от работа и му правиш гюзлеми, разбира се :)


В началото бях много скептична. Нямам сач, така че явно трябваше да мина на вариант пържене. Но няма ли да станат твърди отвън и сурови и глетави отвътре? Никога не бях яла такова нещо, така че трябваше да се задоволя със снимки и описания от интернет. Предупредих го, че не е много ясно какво какво ще вечеряме (както всеки път, когато тествам нова рецепта) и запретнах ръкави :)

Гюзлеми:
  • 4 ч.ч. брашно (около 480-500 гр.)
  • 1 с.л. сол
  • 1 с.л. олио
  • 1 с.л. оцет
  • около 1 ч.ч. вода (200-250 мл.)
  • около 200 гр. сирене за плънката
  • олио за пържене
Тестото се приготвя изключително лесно и в него няма набухвател. Към брашното се добавят солта, олиото и оцета. Добавя се достатъчно вода, за да се получи меко тесто - при мен беше необходима почти цяла чаена чаша.


Готовото тесто се разделя на равни части (в моя случай четири), които се оформят на топки и се оставят за десетина минути да си починат, покрити с кърпа. След това всяка топка се разточва до тънка кора. Не е необходимо да бъде тънка колкото за баница например, но все пак не трябва и да е дебела. Аз лично при разточване използвам следната техника. Първо за малко разточвам по стандартния начин - директно върху плота.


След това хващам едно крайче, леко го придърпвам и навивам на точилката.


Докато навивам използвам ръцете си, за да разточа навитото - от центъра към периферията с лек натиск.


След това хващам съседните крайчета, за да поддържам кръгла форма. Така неразточени остават само ръбчетата, като те могат да се раздърпат с пръсти. За цялата техника трябва повече брашно и права дълга точилка. След като кората е достатъчно разточена се поръсва със сирене и се загъва като пощенски плик.


Отново се разточва на дължина и ширина и пак се прегъва. Така се получават няколко хубави пласта. Всяко гюзлеме се пържи в тиган с малко олио за кратко от всяка страна - доста бързо става готово.


До края бях предубедена за резултата - разчупих една от питките за снимка - интересно, мекичка е?! След това си опитах още преди да сме седнали на масата - много, ама много вкусно :) Определено си заслужаваха - като цяло изпълнението е лесно, а резултатът надхвърля очакванията. Само разточването може да бъде малко изнервящо, ако се прави за първи път, но дори и да не стане равен кръг или кората да е скъсана - това по нищо не си личи накрая :)


Изводът е, че понякога човек има нужда от външен стимул, за да приготви нещо непознато, но вкусно... пък било то и на майтап :)

2 коментара:

  1. Изглеждат прекрасно, и като гледам ще ти подаряваме скоро сач, за да нямаш пречки да ги правиш по често, а понеже сега вече знаеш как се правят пържени понасяш жестокото наказание да направиш и за нас :)))
    Целувки!

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси, Цвете :) Радвам се, че се отбиваш тук. Само си елате в София и можете да дойдете в къщи на гюзлеми и руло :)

    ОтговорИзтриване