понеделник, 15 юли 2013 г.

За вълшебното лято...

Не е ли магично - слънцето, надничащо през прозореца още от рано сутрин; разговорите в прохладната сянка; свежата напитка, след която имаш сила само да въздъхнеш; нежният полъх на вятъра, който сякаш отнася грижите далеч; дългите вечери, които не искаш да свършват... цялата тази експлозия от емоции, цветове, аромати и светли лъчи... и всичко това само през лятото...

Този пост няма да е кулинарен. Този пост ще бъде посветен на него, на моето лято.


Споменах ли за дълги вечери? А те са прохладни, сякаш отново всичко започва да диша след горещината на деня. В такива вечери преоткриваме терасата с ратановите мебели, с меките възглавнички и с Мохито в ръка :) Изненадани сте от коктейла? И аз се изненадах, колко много ми допада - комбинира кисело, сладко и само спомен от алкохол :)

Оригинално Мохито:
  • листенца свежа мента
  • половин лайм
  • 2 с.л. захар (или на вкус)
  • кубчета лед
  • 40 мл. бял ром
  • 1/2 чаша газирана вода
Няколко листенца мента се стриват с един резен лайм директно в чашата с помощта на чукало от хаванче. Прибавя се захарта и останалия лайм и отново леко се стриват. Чашата се допълва почти до горе с лед, върху него се изливат рома и газираната вода. Разбърква се и перфектното лятно питие е вече готово :) Консумира се с удоволствие и мярка, разбира се.



И лавандулата цъфти, прекрасна, лилава, уханна, простира се до ръба на хоризонта.


Денят става по-хубав просто защото любимият човек ти е подарил маргаритка. А най-хубавото е, че няма нужда да си броиш "Обича ме, не ме обича" - тези неща просто се усещат.


И някъде там се прокрадва морски бриз... носи след себе си щастие.
Ето това вече е магия - неповторими тюркоазени цветове, толкова мощна сила, в същото време толкова спокойно и пълно с живот. Морето...


Седя под чадъра и няма нужда от думи - слушам вълните, усещам как капките морска вода засъхват по тялото под палещите лъчи, играя си с пясъка.



И какво като той е полепнал навсякъде по мен?


Ще се измие така, както вълната отмива стъпките ни.


А в края на деня, притихнала, стоя и проследявам с поглед лунната пътека. И се надявам по нея винаги да се връщам тук, при моето лято.

Няма коментари:

Публикуване на коментар