Този пост няма да е кулинарен. Този пост ще бъде посветен на него, на моето лято.
Споменах ли за дълги вечери? А те са прохладни, сякаш отново всичко започва да диша след горещината на деня. В такива вечери преоткриваме терасата с ратановите мебели, с меките възглавнички и с Мохито в ръка :) Изненадани сте от коктейла? И аз се изненадах, колко много ми допада - комбинира кисело, сладко и само спомен от алкохол :)
Оригинално Мохито:
- листенца свежа мента
- половин лайм
- 2 с.л. захар (или на вкус)
- кубчета лед
- 40 мл. бял ром
- 1/2 чаша газирана вода
И лавандулата цъфти, прекрасна, лилава, уханна, простира се до ръба на хоризонта.
И някъде там се прокрадва морски бриз... носи след себе си щастие.
Ето това вече е магия - неповторими тюркоазени цветове, толкова мощна сила, в същото време толкова спокойно и пълно с живот. Морето...
Седя под чадъра и няма нужда от думи - слушам вълните, усещам как капките морска вода засъхват по тялото под палещите лъчи, играя си с пясъка.
И какво като той е полепнал навсякъде по мен?
Ще се измие така, както вълната отмива стъпките ни.
А в края на деня, притихнала, стоя и проследявам с поглед лунната пътека. И се надявам по нея винаги да се връщам тук, при моето лято.
Няма коментари:
Публикуване на коментар