понеделник, 20 май 2013 г.

В нюйоркски стил

Какво е първото нещо, което ви хрумва при споменаването на Ню Йорк? Голямата ябълка? Знаменитата Empire State Building? Сексът и градът? А на мен ми хрумва чийзкейк... в нюйоркски стил :)


Поразрових се и се оказа, че малки чийзкейкове са се сервирали още на първите Олимпийски игри в 1ви век пр.Хр. (по-това време известни като либум). Чак през 15ти век сладкиша се пренася в Западна Европа, а в Ню Йорк станал особено популярен през 90-те години. Естествено нюйоркчани смятат, че чийзкейкът не е чийзкейк, докато не е приготвен в Ню Йорк :) (По принцип не си падам по история, но когато е свързана с някой сладкиш нещата се променят)

Днес нюйоркски се нарича най-обикновеният чийзкейк, при който се използват само стандартните съставки без каквито и да било "интересни" добавки. Всичко необходимо се свежда до крема сирене, сметана, захар и яйца.


Когато за първи път чух за съществуването на такъв сладкиш, бях меко казано отблъсната. Как така сирене и сладко?! Това беше докато не го опитах :) Правила съм няколко пъти версия без печене, но от известно време исках да се предизвикам с печен вариант.

Честно казано, бях притеснена от голямото разнообразие на рецепти за чийзкейк. Сравнително едни и същи основни продукти, но огромна разлика в пропорциите и съпътстващите ги добавки. Реших да се доверя на рецептата на Drops of Sweetness - вероятно заради детайлните познания, които демонстрира в поста си :) Благодаря за страхотната рецепта и упътване!

Нюйоркски чийзкейк:

За блата (тава с диаметър 23см):
  • 400 гр. натрошени бисквити (използвах обикновени бисквити с масло)
  • 125 гр. масло
За крема:
  • 625 гр. крема сирене (5 пакетчета обикновено крема сирене)
  • около 220 гр. захар (1 ч.ч.)
  • около 45 гр. царевично нишесте (3 с.л.)
  • настъргана кора на половин лимон
  • 2 ванилии
  • 3 яйца
  • около 100 гр. заквасена сметана
Бисквитите се натрошават на ситно - когато нямах блендер ми беше много полезно да троша бисквитите в самото пакетче, преди да е разпечатано. Може да си излееш цялото натрупано напрежение докато го блъскаш в плота и мачкаш :) Маслото се разтапя и се смесва с трохите - най-лесно ми е да използвам собствените си ръце за целта. Полученото "тесто" се разпределя равномерно в тавата за печене (по възможност ринг със закопчалка). Ако имате достатъчно е хубаво част от него да се налепи и по стените - така готовият кейк ще изглежда още по-добре.


Крема сиренето и захарта са разбиват с миксер на ниска скорост докато не се получи гладка смес. Прибавят се царевичното нишесте, кората от лимон и ванилията. Отново се разбива на ниска скорост. Яйцата се добавят едно по едно до пълно хомогенизиране. Последна се прибавя заквасената сметана, разбива се и готовата смес се прехвърля в тавата.


И тук идва деликатният момент с печенето - от това зависи дали кейка ще се напука или ще остане с гладка повърхност (макар че дори и да се напука, може да се прикрие с топинг). Пекох го на около 160-170 градуса и в първите около 20 минути не отварях фурната. След това, когато следях дали е готов, я открехвах съвсем малко. Не съм сигурна точно колко го пекох (поне 40 минути), но се следи до колко са покафеняли външните му части - дори да изглежда неопечен в центъра, след това се стяга.Чийзкейкът не обича резките промени в температурата - по тази причина се оставя във фурната за няколко часа след изпичане. След това за около час го оставих извън нея и после го прибрах в хладилник за следващия ден.


Голямата ми гордост е, че не се напука :) Повърхността му беше уникално красива - гладка, с лек загар... като слънце :)



Изваждането от тавата е много лесно - въпреки, че не я бях намазнила предварително, блатът на кейка се беше отлепил от нея. Направо не дишах докато го вадих и пренасях, за да не разваля бисквитените ръбчета :)



Гарнирах с ягодово сладко, но на мен ми беше доста вкусен и без него. При следващо приготвяне бих сложила по-малко лимоновата кора - вкусът й на моменти преобладаваше. Но го хапнахме с голямо удоволствие и за два дни бяха останали само трохички :) Определено се нарежда сред любимите ми рецепти и тепърва смятам да пробвам още вариации на тема чийзкейк.




P.S. Ако все още някой смята, че сладкиш със сирене е гадно, мога само да го посъветвам да си забърка тази прелест и пак да помисли ;)

3 коментара:

  1. Много добро изпълнение!Дени е прекрасен ментор за много сладкиши!снимките са чудесни!Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Много красив се е получил чийзкейкът. Повърхността му наистина е идеално гладка :-)

    ОтговорИзтриване
  3. С точни напътствия стават чудеса :) Благодаря и на двете за прекрасните думи! Хубава вечер :)

    ОтговорИзтриване