петък, 10 май 2013 г.

Тортено с рози

Тортените сладки ми се въртяха в главата от известно време. Представях си ги в зелено и розово - свежи, весели, дори малко шантави :) И просто чаках да се пови повод, за да ги направя.


Една наша приятелска двойка наскоро се върна от екскурзия във Валенсия. Няколко дни по-късно вече се бяхме уговорили за пица и ентусиазирано си разказвахме - те за Валенсия, а ние - за новия ми блог и юбилейните сладки.

 - Можеш ли да направиш една сладка на тема Валенсия? - попита младежът, - Ще я дам на майка ми все едно, че е донесена от там. Тя много ще се зарадва!
 - А пък моята майка има рожден ден - възкликна девойката, - можеш ли да направиш няколко сладки и за нея?

Мълчание на масата... В главата ми се разминаха няколко мисли - имам да правя великденски зайчета, вероятно ще правим козунаци, не искам никой да лъже майка си, не познавам майката на девойката, имам по-малко от две седмици... Но това което излезе от устата ми беше:

- Тортата! :)

Вече нищо нямаше значение освен, че ще мога да осъществя идеята си. Нужно ли е да казвам, че съпругът ми беше изпратен за форма "торта"? :)

В началото в главата ми беше голяма каша, защото едновременно трябваше да направя великденските зайци и тези две поръчки. Затова прибегнах до добрите стари лист и химикал. Скицирах идеите си, както и записах какви цветове са ми необходими.


 Започнах от тортите, защото там имах доста по-ясна идея. Първо направих розови контури на блатовете, след това ги запълних със зелено. Мисля, че съм споменавала, че при оцветяването на айсинга трябва да имате едно на ум, че цветовете леко потъмняват. По принцип исках малко по-светло зелени блатове, но в крайна сметка се получи този цвят. Не е чисто зелен - смесих и малко жълто за електриковия оттенък.


След това добавих основата на розичките. Имах намерение да се получи значително по-светло розово от това за контурите, но дори и със съвсем малко розова боя стана доста наситен цвят. Нарочно направих айсинга за тях по-течен - исках основата да се разлее (като точка), за да мога да докарам текстурата на розите със следващия слой. Също така добавих и свещички на част от тортите, които целенасочено бях оставила само с два блата.


След като всичко изсъхна, използвах розовия айсинг за контурите на блатовете, за да оформя розите и надписите. Все още никъде не намирам наличен накрайник #1 (тънък, за писане), затова съвсем леко отрязвам връхчето на пош и го използвам без накрайник. Добре, че междувременно говорих с девойката - оказа се, че никога не казва на майка си "Мамо Диди", затова смених малко концепцията :)


Последното, което направих, бяха листенцата на розите и вече всичко си дойде на мястото. Резултатът буквално надхвърли очакванията ми :)




А Валенсиите... в началото бях много скептична. Никак не ми се искаше да има един прост надпис "I love Valencia". Първата ми идея беше нещо свързано със знамето на града, но то се оказа с доста интересни елементи, които не мисля, че бих могла да пресъздам. Същото се отнася и за герба им. Случайно обаче попаднах на графично, стилизирано изображение на емблематичната сграда Ciutat de les Arts i les Ciències (Град на изкуство и култура) - една от основните забележителности в града. Също толкова случайно си принтирах картинката така, че перфектно да съвпада с курабийките ми :)

Направих само три сладки за Валенсия - кръгли, като две от тях бяха по-малки (тестови), а само на по-голямата исках да нарисувам сградата. Да си призная, докато печах сладките (зайци и торти), съвсем бях забравила за кръглите. Слагах във фризера последната тава с изрязани курабийки, когато се сетих, че ще ми трябват и кръгли. Няколко заека се превърнаха в кръгчета :) По това време ми хрумна, че вместо да нарисувам сърчице, мога да направя малки сладки в такава форма и да ги залепя върху голямата.

Първо направих музея на голямата сладка. Изрязах си принтираната картинка, наместих я върху сладката и с игла направих дупчици по контурите. Нямах нито време, нито достатъчно сладки, за да опитвам сама да го нарисувам. След това направих останалите контури и след като всичко изсъхна - запълних с бял айсинг.



По същия начин направих и надписа Valencia. Сърцата залепих с малко бял айсинг - когато изсъхне, става достатъчно добра спойка. А тестовите курабийки се оказаха достатъчно добри, за да бъдат също подарени.




Девойката дойде да вземе опакованите сладки буквално половин час преди да потегли за родния си град за Великден. До колкото разбрах в последствие, момъкът така и не е излъгал, че сладките са правени във Валенсия :) А и двете получателки (съответните майки) са останали много доволни от подаръците си :)



За себе си мога да кажа, че много се забавлявах с тях и тортите ми станаха най-любими от всичко, което съм правила до момента. Дори тайно запазих една за себе си :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар