петък, 19 април 2013 г.

Юбилей


Всеки рожден ден е своеобразно събитие, но когато става дума за юбилей, той става още по-специален. А тези дни наближава юбилеят на моята свекърва. Няма да изпадам в описания на отношенията ни снаха - свекърва, само ще кажа, че до момента те нямат нищо общо с вицовете и поговорките по темата :)

Останах изключително приятно изненадана, когато самата тя предложи да направя декорирани сладки за служебния й празник :) След няколко часа на еуфория и трескаво обмисляне на идеи осъзнах, че всъщност съм нагазила в дълбоки води. Трябваше да направя не 4-5, а 30 курабийки, при това еднакви и то не за рода или приятели, а за нейните колежки

След много кратък пристъп на паника, приех факта, че вече съм се съгласила и че това е доста добра възможност за мен да покажа на какво съм способна. Запретнах ръкави, разменихме няколко мейла с идеи и свекърва и снаха стигнаха до обща концепция.

Ден 1-ви. Събота, съпругът ми е на работа и мога цял ден да се отдам на печене. Забъркала съм двойна доза тесто, което ме чака в хладилника. Оставям го малко да се размекне и хващам точилката. Колкото и да е странно, вместо нормален резец за курабийки използвах капака на кутия за масло. Никъде не намерих достатъчно големи кътъри - исках курабийките да са по-големи, за да мога да имам повече пространство за работа. И така, взех половината тесто, разточих го и от него станаха.... 4 курабии. Ужас?! Вече бях започнала да си представям как ще ми трябват 10 дози тесто за всички 30 сладки. В крайна сметка от първата двойна доза излязоха 19 сладки, направих още една двойна и общо станаха 38. Започнах да дишам по-спокойно, щях да имам и резерви в случай на някоя изгоряла, счупена и т.н. Преди печене оставях всяка тава за малко в хладилника, уж за да не бухват много и да не губят формата си. Бележка за следващия път - трябва да се оставят във фризера; хладилника не върши перфектна работа.


Ден 2-ри (или по-скоро вечер). Днес правя тортите. Исках фонът и тортата да бъдат на едно равнище, затова трябваше тората да бъде първа. Направих хартиен шаблон, в който изрязах формата на тортата. Върху всяка курабийка направих 8 дупки по този шаблон - осемте ъгъла на тортата. Направих една доза роял айсинг, средна консистенция, за да става за очертаване и запълване, която разделих на три части - тъмно лилаво, междинен нюанс и бледо лилаво. Самата торта беше "a piece of cake" както се казва - просто свързване на точки и запълване на вътрешността на образувания от тях правоъгълник :)



Ден 3-ти, вечерта. Време е за белия фон. Имах силната надежда, че две дози роял айсинг ще ми стигнат за всички сладки. Понякога съм необоснован оптимист :) Първата пречка (обикновено броя пречки е право пропорционален на степента на бързане) беше, че не уцелих консистенцията на айсинга. В стремежа си да не стане прекалено течен и да се разлива извън сладката, го направих много гъст. Трябваше да изпразня целия напълнен пош, да разредя айсинга и да го напълня в нов, сух пош. Сцената се разиграва към 23.30 след излизане на пица с приятели. Осъзнавам, че моята двойна доза няма да ми стигне до никъде (пречка номер две) - все пак сладките са доста големи и поемат много айсинг. Кратък размисъл дали да направя втора доза и да ги довърша същата вечер (което ще ми отнеме още поне 2 часа) или да ги зарежа до следващата вечер и така да загубя цял ден докато ги чакам да съхнат. Решавам, че ще правя втора двойна доза. Кой да предположи, че в хладилника имам само едно яйце (пречка номер три), а едно яйце означава една доза. Отново размисъл - решавам да ги оставя за утре.



Ден 4-ти, вечерта. Довършвам втората половина от фона. Вече е лесно, движенията са отработени. Дори ми остава достатъчно време да започна работа по надписите. Бях много притеснена дали ще мога да изпиша името както трябва, но стана много по-лесно, от колкото очаквах. Бях набрала скорост, но за съжаление нямаше как да надпиша втората половина сладки, чиито фон правих същата вечер, защото не исках надписа да се разлива във фона.



Ден 5-ти, сутринта. Ставам около 15 минути по-рано и довършвам надписите, които ми бяха останали от предната вечер. Когато оставя нещо недовършено, мисълта за него не спира да ме човърка. Тръгвам спокойна за работа :)

Ден 5-ти, вечерта. Правя ярко жълто и съвсем малко оранжево за свещичките. Много ме радва контраста между лилаво и жълто - страхотна комбинация. Госпожата много обича лилаво, а жълтото придава невероятен блясък към картината. Наистина съм доволна от резултата. Направих три различни дизайна на торта - дори не мога да си избера фаворит, и трите ми харесват много. Много съм доволна от крайния резултат - станаха много свежи и празнични :)




В момента остава да бъдат опаковани и представени на самото събитие. Наистина се надявам да останат като красив спомен на колежките й и да донесат много положителни емоции и ведрина на празника!


Няма коментари:

Публикуване на коментар