Всичко започна с една сватба

А сватбата беше моята :)

Бях решена, че ще я организирам по възможно най-всеотдайния начин. Исках да имам личен принос във всичко и затова собственоръчно изработих поканите и тейбъл картичките (с помощта на експертното мнение на бъдещия съпруг, разбира се). Освен това бях много вдъхновена от сватбените подаръчета представени в Cooks and Bakes и от момента в който ги видях реших, че и за нашата сватба ще има такива за гостите. И тъй като съм достатъчно голям инат, сметнах, че няма да се правят от сладкарска къща, а от мен… какво толкова?! Само около 80 курабийки, половината украсени като булка, другата половина като младоженец, нищо работа :)

Вероятно тук е момента да отбележа, че до тогава не бях опекла нито една курабийка през живота си. Изобщо не коментирам, че нямах никакви формички, никакви инструменти, не бях дори пипала фондан. Около месец преди сватбата трескаво се заех да ровя в блогове, да търся информация, рецепти, сладкарски магазини… всички тези неща, които се предполага, че човек знае доста време преди да се захване със сватбени сладки.

За медените сладки адаптирах рецепта от тази публикация на Кали:

Необходими продукти:

• 2 яйца
• 1 ч.ч. захар
• 1 к.ч. течен мед
• 1 ч.ч. олио
• 1 пакетче бакпулвер
• Канела - количеството е според вкусовите предпочитания
• Брашно - колкото поеме за достигане на нелепкаво тесто

Ако медът е захаросан, може да се затопли в микровълнова, за да се втечни. Течният мед и захарта се загряват в метален съд на котлон като непрекъснато се разбъркват, докато захарта не се разтопи. Прибавя се целият бакпулвер с канелата и отново се разбърква, като сместа става леко пенеста. Оставя се да се охлади като междувременно се разбърква постоянно, за да не се втвърди. Яйцата се добавят едно по едно, след това и олиото, като аз лично предпочитам да разбърквам сместа на ръка, така ми е по-лесно. Брашното се добавя последно, на малки порции, като също предпочитам да го бъркам (по-късно меся) на ръка. Накрая се получава меко, нелепнещо и мазно тесто. Хубаво е да престои за малко в хладилник преди да се разточва. Не обичам да ми посочват колко време се пече нещо и на какви градуси – зная, че много зависи от самата фурна и предпочитанията. Тези сладки се пекат малко, само докато съвсем леко променят цвета си. Когато се извадят, ще изглеждат меки и недопечени, но след като се охладят за десетина минути стават перфектни.

Две седмици преди сватбата, посветих една цяла събота на печене. Общо 11 тави, приблизително 130 сладки, невероятен мирис в целия апартамент и голяма доза умора... След равносметката, остана една чиния с „годни” за украсяване курабийки и една с тези, които ставаха само за ядене.

Спирам темата до тук, за да разкажа в следващия си пост какво сътворих въоръжена с формички, бял, червен и черен фондан, сладкарски брокат и малко роял айсинг :)