петък, 12 април 2013 г.

Подарено с любов

Fast forward to present days. Предишните ми два поста описват сватбените ми творения от преди повече от 6 месеца. Сега бързо се пренасям в по-близки дни, за да разкажа за още една сватба. Нашите страхотни кумове се решиха да се бракуват след 12 години заедно :) Двамата са големи сладури и много ги обичаме и нямаше как да им дадем просто едно пликче с подарък и картичка. 
 
За периода между двете сватби много се запалих по декорирането на сладки. Натъкнах се на много блогове, предимно чуждестранни, в които сладките се украсяват само с роял айсинг. Той може да е с различна консистенция, в зависимост от това дали е необходим за изрисуване на детайли или запълване на фон, но и в двата случая когато изсъхне, става доста твърдо покритие, гладко, матирано и прекрасно :) Да не говорим, че приготвянето му в домашни условия става значително по-бързо и лесно, за разлика от фондана.

Да се върна на кумовете ни – хрумна ми, че може пожеланията ни към тях да бъдат под формата на декорирани сладки. Добре, че съпругът ми успя да ме възпре да не правя 13-15 различни вида курабийки, защото щеше да бъде непосилна задача. Спряхме се на 5 различни вида и запретнах ръкави.

В някой от следващите постове ще се спра в детайли на тестото за сладките, както и рецептата за роял айсинг. Тук ще се фокусирам само върху конкретните дизайни. Взех си комплект от 8 гел оцветителя на AmeriColor – това са основните цветове и вършат чудесна работа, а и могат да се комбинират, за да се получат допълнителни. Пробвала съм и оцветител на прах, но по-лесно се работи с гел бои. Не се наложи да си купя нови резци за курабийки, защото използвах хартиени формички. Реално ми трябваха само 3-4 сладки от вид, за да имам поле за експериментиране, така че не ми беше проблем да изрежа формите с нож, следвайки картонения шаблон. За декорацията ми трябваха няколко поша за еднократна употреба – те са найлонови и без никакъв проблем се мият и се използват многократно. Използвах накрайници с номера 2 и 3. За по-детайлните надписи използвах един от пошовете с минимално отрязано връхче, защото така и не намерих накрайник номер 1.

Първо изработих къщата – с пожелание за уютен дом за новото семейство, винаги светъл и топъл.
На този етап ми беше все още трудно да правя нормални прави линии и тестовите къщички се оказаха от полза :) За тази курабийка ми трябваха доста различни цветове в много малко количество, буквално 1-2 чаени лъжички.



След това се заех с бебешкото боди – с надежда за едно (или повече) здраво човече, което да расте здраво, обичано и щастливо.
За тази курабийка имах само 2 тестови и до последно не бях уверена, че ще направя надписа както трябва. Но със съвсем леко отрязан пош и доста гъст айсинг нещата се получиха. Това ми е любимата курабийка, мисля че се получи перфектна :)



Следваща беше курабийката, с която никога да не забравят сватбения си ден и да си спомят за него всеки път, когато се запитат защо продължават да се борят. Защото тогава щастието и обичта им са били безмерни.
Тук беше ясно, че ще използвам тюркоазено – комбинация от синьо и зелено. Булката много харесва този цвят, а по-късно се оказа, че обувките й ще са такива, както и роклите на шаферките :)

 


Най-лесно се получи любовта – ярка и незабравима, ефирна като дантела, но и също толкова здрава и винаги подкрепяща ги.
Бях чела, че червения цвят се получава по-трудно от останалите, също и че цветовете потъмняват малко с времето и след нанасянето на курабийката. Беше много странно, защото сложих огромни количества червена боя, бърках, слагах още и въпреки това бях по-близо до розовото, от колкото до червеното. В някакъв момент зарязах купичката с айсинг за 2 минути, докато свърша нещо друго и когато се обърнах – чакаше ме перфектният червен цвят. Получиха се страхотни дантели, наистина с лекота.





Последна беше курабийката, на която да е есенцията, а и която да показва все пак от кой е подаръка. Много дълго време мислихме какъв точно да е надписа. Съпругът ми се сети за този – все пак при кумовете ни е повече от доказано, че двойката може да издържи на много, стига да се обича достатъчно. В долния ъгъл са инициалните на имената ни, за да не сме анонимни :) А цветчетата са постигнати с айсинг, леко размазан с четка за рисуване.



А ето го и крайния резултат, опакован в кутия в деня на сватбата.
 





Аз лично съм много щастлива как се получиха – надявам се, че този подарък предава поне малко от всички хубави неща, които желаем на новото семейство и обичта, която изпитваме към тях :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар