понеделник, 15 април 2013 г.

Посветена


Първата ми торта. От много време искам да направя торта и винаги нещо ме е спирало. Нямам ринг, как ще разрежа блатовете, как да нанеса глазурата, отнема много време, сигурно е много сложно... с една дума оправдания.

Мисля, че е излишно да казвам, колко много обичам сладко. Винаги е било така. От малка знаех, че всичко сладко вкъщи трябва да бъде пазено далеч от мен. Мисля, че по това винаги съм си приличала с дядо. Той беше много добър и спокоен човек и винаги около него имаше кутия с вафли, пликче с бонбони и всякакви други дребни удоволствия.

Затова когато преди около 3 седмици той ми се присъни и ми спомена за торта, веднага разбрах, че вече нямам нужда от оправдания. Тази торта ще бъде посветена на него.

Рецептата взаимствах от блога на Дани - стори ми се сравнително лесна и доста обещаваща.

Продукти за блата:
  • 9 с.л. неподсладено какао
  • 1 1/2 ч.ч. брашно
  • 1/2 ч.л. сол
  • 1 ч.л. сода
  • 1/4 ч.л. бакпулвер
  • 120 г масло, стайна температура
  • 1 1/2 ч.ч. кристална захар
  • 2 яйца, стайна температура
  • 1 ч.ч. прясно мляко
Продукти за  крема:
  • 200 гр. натурален или млечен шоколад, начупен на парчета
  • 1/2 ч.ч. вода (или сметана)
  • 120 гр. масло
За блата се разбиват заедно маслото и захарта до кремообразна смес. Аз използвам кухненски робот и първоначално разбивам само маслото с приставката за пасиране/рязане. Когато омекне достатъчно, към него прибавям захарта и слагам миксиращата приставка. Двете яйца се разбиват едно след друго до хомогенна смес.

Отделно се смесват сухите съставки - какао, брашно, сол, сода и бакплувер. Половината от тях се прибавят към яйчената смес, разбива се и се добавя половината прясно мляко. В посочената рецепта има кафе, но аз предпочетох да запазя силно шоколадовия вкус и да не го разфокусирам с добавки. След като се смесят добре, се добавя останалата суха смес и прясното мляко.

И до момента нямам ринг, затова "опаковах" една тавичка с готварска хартия, разделих сместа на две и пекох двата блата по отделно. Така си спестих и разрязването им след това, но пък рискувах да станат леко различни по форма и размер.


Блатовете се пекат в загрята фурна и по стар навик се проверяват с клечка. Добре е да се извадят от формата и да изстиват на решетка, за да не задържат влага.

За крема се разтопява шоколад на водна баня и към него се прибавя водата. До колкото знам никак не е препоръчително да се смесват шоколад и вода, но и по други поводи ми се е налагало и няма нищо страшно. С малко бъркане се смесват перфектно. Накрая се добавя маслото и се бърка докато и то не се разтопи и не се смеси с останалите съставки. В началото сместа изглеждаше доста подозрително и реших, че явно по-скоро ще я разлея върху блатовете, от колкото да я мажа... в крайна сметка се стегна след около 2 часа престой.

Сглобяването е лесно - блат, крем, блат, крем. Бях много притеснена, че кремът няма да бъде достатъчен, но всъщност ми стигна точно. Различията и несъвършенствата в блатовете се прикриват много добре с крема. За следващия път ще си имам на ум да направя поне доза и половина крем, защото е много вкусен и би било добре да има повече по тортата.

Заглаждането на глазурата може да стане с нож, сладкарска шпатула или в моя случай - лъжица. "Рошавото" покритие е търсен ефект - небрежна, но стилна.


Получи се страшно вкусна торта - явно името Devil's Food Cake не е случайно. Навярно и емоцията е имала голямо влияние върху възприятията ми. Цялата торта беше забъркана с много мили спомени, вкусни като шоколада в нея и малко тъга, леко нагарчаща като какао. Надявам се някак да е разбрал, че съм му направила торта... мисля, че щеше много да му хареса...

Няма коментари:

Публикуване на коментар