Тортата Пламък беше специално за рождения ден на моя свекър, който отпразнувахме в семеен кръг в хижа на яз. Искър. Тортата беше измайсторена за две вечери по късни доби (по тази причина нямам и особено хубави снимки) и преживя около 80 километрово пътешествие на коленете ми в юлската жега :)
Торта Пламък
Продукти за 3 блата:
- 12 яйца
- 1 и 1/2 ч.ч. захар
- 3/4 ч.ч. брашно
- 4 и 1/2 с.л. какао
- 1 и 1/2 ч.ч. прясно мляко
Маслено-яйчен крем за блатовете:
- 4 яйца
- 250 гр. захар
- 250 гр. масло
- ванилия
Нямах ни най-малка представа, че съществува такава технология за крем, но определено се оказа доста сполучлива :) Оставих го да престои през нощта и го нанесох върху блатовете на следващата вечер.
Белтъчна смес за пламъците:
- 5 белтъка
- 1 и 1/2 ч.ч. захар
А какво стана на практика? :) Реших, че ще продължа да прибавям карамелът към белтъците в домашния робот, който е с пластмасова купа и капак. Поради силното въртене на приставката за миксиране, доста от карамелът опръска стените и капака на робота, но не видях нищо притеснително в това. След около минута реших да отворя капака, за да проверя още колко разбиване е необходимо. И за мое голямо учудване, капакът беше залепнал за стените и жлебовете, по които да се завърти и извади бяха абсолютно запечатани от карамела :) Естествено прекратих преждевременно всякакво разбиване с надеждата карамелът да е още топъл и лесно да поддаде, но уви. Борбата, в която се включи и съпругът ми, продължи около 15 минути (вече към 12 през нощта) и премина през клатене, почукване, заливане с топла вода, малко викове и приключи с успешно отворен капак и закана към мен "И никога повече никакъв карамел в този робот" :)
Не се получиха стабилни върхове, защото нямаше как да си довърша разбиването, но поне до някаква степен постигнах търсения ефект :) Сместа беше достатъчна, за да покрие тортата, а пламъците се оформят с лъжица например.

Финалният резултат беше една уникално вкусна торта, с карамелена нотка за завършек. Определено не ни се наложи да се стараем особено, за да я приключим на място и да не я връщаме до София :)
Снимките са полеви (а и нямам никакви в разрязан формат), но тортата Пламък си заслужава :)
Колкото до язовира - стори ми се направо неземно място. Още помня спокойствието, което ме обземаше всеки път, когато седна на пейката до къщата и загледам гладката водна повърхност... Великолепно място, подсладено от великолепна торта ;)